Кризата, която продължава да разделя ЕС

Квотите днес очевидно разделят ЕС и затова мисля, че са политически мъртви, заяви преди дни словашкият премиер Роберт Фицо, който в момента председателства ЕС. Планът за разпределяне на 160 000 бежанци в страните от ЕС беше приет миналата година от Европейския съвет, въпреки че четири държави - Унгария, Чехия, Словакия и Румъния, гласуваха против. След това Будапеща и Братислава заведоха дела срещу квотния механизъм пред Европейския съд в Люксембург.

По определението на говорителя на унгарското правителство Золтан Ковач тази система е „незаконна, неработеща и опасна“. Второто е безспорно - до момента по нея са разпределени едва 5200 бежанци.

Само че за момента няма какво да я замени. Срещата на върха във Виена миналия уикенд, посветена на миграцията по т. нар. Балкански маршрут, беше поредната, завършила без резултат и с малки изгледи за постигане на някакво съгласие в близко бъдеще. Докато Меркел говореше как ЕС трябва да сключи с Египет мигрантска сделка по подобие на тази с Турция, а Виктор Орбан обясняваше как на либийското крайбрежие трябва да се направи „гигантски бежански град“, въпросът какво да се прави с вече стигналите до Европа търсещи убежище продължава да виси във въздуха.

„Нещата трябва да се ускорят“, заяви Меркел по отношение на разпределението. Но остава неясно как, при положение че съпротивата в източноевропейския лагер не отслабва. „Не се очаква Унгария да вземе участие в разселването“, добави сухо Меркел. На срещата на върха на ЕС в Братислава на 16 септември страните от Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) призоваха за „гъвкава солидарност“, при която нежелаещите да приемат мигранти държави допринасят по друг начин - финансово или с оборудване и персонал. Въпреки някои окуражаващи сигнали, че може да се търси такъв компромис, засега няма конкретен план.