Шшшт, не споменавайте Lehman

Притесненията около Deutsche Bank докараха акциите й до рекордно 30-годишно дъно и асоциации с 2008 г.

Когато една банка влезе в оправдателен режим, че няма нужда от спасяване, независимо дали е здрава или не, вече има проблем. Когато обаче акциите са в свободно падане до многогодишни дъна и започнат публично да я сравняват с Lehman Brothers, няма много друг избор.

В тази патова ситуация се оказа Deutsche Bank в последните месеци след Brexit и особено след като беше заплашена от 14 млрд. долара (малко помалко от пазарната й капитализация в момента) глоба в САЩ за ролята й в надуването на ипотечния балон преди десет години. Практиката досега е финансовите институции да се договарят за доста по малки суми от първоначално обявените, но въпреки това страховете на инвеститорите ескалираха. И финансовите трусове в най-голямата европейска банка, с размер около 60% от БВП на Германия, но с дериватни експозиции, надвишаващи в пъти тези на целия ЕС, изведнъж от тема за експерти и конспиративни блогове се превърна във водеща новина за мейнстрийм медиите. Дотолкова, че публикация в Die Zeit във вторник, че правителството на Ангела Меркел подготвя план за подкрепа на Deutsche Bank при нужда, предизвика бурни и категорични опровержения и от двете замесени страни. А след като в четвъртък Bloomberg съобщи, че хедж фондове, търгуващи деривати през DB, намаляват експозициите си и изтеглят свободния си кеш, сри- вът продължи и в Ню Йорк и книжата на банката загубиха нови 6.6% от стойността си - нещо, на което DB отново реагира с уверения във финансовата си стабилност. А при началото на търговията в петък цената беше с 8.7% надолу до нива под 10 евро.

Далечната сянка на Lehman

Паралели с колапса на американската инвестиционна банка естествено могат да се направят, но и разликите не са малко. На първо място, за разлика от Lehman Deutsche Bank е търговска банка и като такава има достъп до ликвидността на ЕЦБ, която напоследък се раздава щедро и безплатно. Освен това DB има зад гърба си и държавната гаранция на депозитите, което намалява рисковете от паническо бягство поне на широката база от дребни вложители. Същевременно обаче и при практически нулевите лихви по депозитите за тях няма и много стимули да са лоялни, а и границата от 100 хил. евро далеч не е достатъчна защита, особено за корпоративните клиенти.

Самата банка също далеч не е изчерпала опциите си. Засе- га основните страхове на инвеститорите са, че тя ще прибегне до увеличение на капитала при рекордно ниски цени на акциите за последните над 30 години, което ще разводни дела им. До голяма степен тези страхове се усилват и от новите правила в Европа, които забраняват държавна помощ, без акционерите и кредиторите да са поели загуби. Към момента банката декларира 11.5% адекватност на капитала от първи ред, което по различни оценки й дава възможност за от 4 до 6 млрд. долара загуба, преди да й трябва свеж капитал. Също така пред нея седят и възможности за продажба на активи, спиране на лихвени плащания по определени класове подчинен дълг и нови съкращения наред с обявените вече. Поелият кормилото на банката тази година Джон Краян вече обяви реорганизация, която ще включва и освобождаване на около 15 хил. от над 100-те хиляди заети в цялата група.

Друга ключова разлика е, че урокът от Lehman също е налице. Тогава тя беше оставена да потъне до известна степен и съзнателно, с идеята да се демонстрира, че данъкоплатецът няма да поема загубите вина- ги. Ефектите на пълно замръзване на ликвидността на пазарите не бяха предвидени. Сега за всички е ясно, че Deutsche Bank е много по-системно голяма като размер и системно важна на глобално ниво. Колосалният й баланс от деривати прави невъзможно да се предвиди кой, колко и по какви неведоми пътища е изложен към рискове от колапса й и й зале- ДЖОН КРАЯН,

„В нито един момент не съм искал от канцлера подкрепа. Нито пък съм предлагал нещо подобно.“

пи етикета от МВФ, че е найголемият източник на системен риск във финансовия свят. Всичко това предполага, че ако ножът опре о кокала, вероятно и централните банки, и политиците няма да са склонни да оставят нещата без бой.

Невъзможната дилема на Меркел

Това обаче не значи, че вземането на решение ще е лесно. Пред германския канцлер стои сложно вътрешно-, а и външнополитическо жонглиране. На местния фронт Меркел досега демонстрира твърдост, че за ново банково спасяване не може да става и дума. Насред все по-разклащащите й се позиции и година преди парламентарните избори, ако й се наложи да вземе обратното решение, това може да коства политическата й кариера.

В международен план позицията й е още по-сложна. Досега от позицията си на фискално консервативен пуритан Германия диктуваше на страните от южната периферия как да се справят със собствените си проблемни банки. Ако Берлин и Франкфурт се впуснат в спасителни операции, особено такива, заобикалящи новите европейски правила, това ще подкопае тотално трудно изкования банков съюз и ще даде своеобразен картбланш и на правителствата в Гърция, Италия, Испания и Португалия при нов трус да действат по същия начин. Меркел и германските представители в ЕЦБ имат и много крехки и сложни взаимоотношения с президента на институцията Марио Драги. Ако досега те критикуваха неортодоксалните политики на отрицателни лихви и печатане на пари (и ги обвиняват за част от проблемите на германските банки), при нужда от кризисни мерки в DB те може да трябва да направят доста отстъпки. Дори и изказвания, които в нормална ситуация биха звучали комично, като това на Йъгът Булут, съветник на премиера Реджеп Ердоган, че Турция трябва да се замисли за суверенен фонд, чрез който да придобие Deutsche Bank, сега за Берлин са трудни за контриране - най-малкото на фона на изнервената ситуация около бежанските вълни и ролята на Турция като буфер за тях.

Ако трябва да сме честни, глобалната обвързаност на DB и страхът от криза в стил 2008 г. дават на Меркел и силни козове при евентуални преговори, макар че тя едва ли ще е очарована да ги ползва. А докато й се наложи, полезният, или поне най-малко вредният, ход засега изглежда стратегията на отричането. То обаче също не е безрисково - с всеки нов спад на акциите на банката набирането на капитал става все по-трудно за реализиране и преглъщане. И все повече заглавията за нов Lehman ще се превръщат в самосбъдващо се пророчество.