Ключ за Сан Франциско
Шест места, които ще пропуснете в града, а си заслужава да видите
ППреди години, когато четях Джак Керуак и знаех цели страници от „По пътя“наизуст, бях сигурна, че някой ден ще отида в Сан Франциско. Вероятно щях да пътувам и аз по магистрала 101, да опитам да се метна незабелязано в някой товарен влак и да си купя, освен виното, хляб и бонбони. Сега, докато съм в самолета на път за града, а двете момчета до мен кодират на лаптопите си, съм сигурна, че това няма как да се случи. В главата ми Сан Франциско отдавна е обичайният хабитат на Марк Зукърбърг, Airbnb и документални филми за това как местните масово се изселват, защото не могат да си позволят високите наеми.
За радост греша. И въпреки че почти на всяка спирка на градския транспорт можеш да чуеш как хората разпалено говорят само за данни, данни, данни, Сан Франциско все още е поезия, а не цифри. И това се вижда в сламените коси на момчетата, които карат скейт по улица „Мишън“, в баровете, в които снимките са забранени, но марихуаната не, и в начина, по който колите спират на пет метра от пешеходната пътека, за да те изчакат да минеш (при това могат да те чакат с часове). Погледнат от определен ъгъл и въпреки жуженето на инвеститори и бизнес модели, които ще променят света, Сан Франциско е абсолютното спокойствие – един старовремски бхикшу в съвременни одежди и с най-новия iPhone в джоба, който тъкмо се връща от обиколка на света.
Местата, които ще ви предложа, не са най-известните забележителности в Сан Франциско, които трябва да се посетят на всяка цена (за тази цел имате Google, както и стотици приложения). Вместо това избрах няколко по-малко познати, но ключови за историята на града места.
Бунт във формата на стенописи
Преди джентрификацията да се настани трайно в квартал „Мишън“, там живеят предимно латиноамериканци, за които Фрида Кало е покровител, а Диего Ривера – гений и вдъхновение. Мексиканското течение в стенописа, което Ривера въвежда в града през 1930 г., процъфтява отново и през 1970 г., а тясната уличка, която всички наричат Balmy Alley, се превръща в негов център. През 1972 г. една малка група мексикански художнички (известни като Mujeres Muralistas), чиито основни теми са женствеността, красотата, социално-политическите промени и циклите на природата, рисуват първите стенописи на гаражните врати