За едни седем милиона
7 159 000 лв. Толкова са били разходите за чужбина на фонда за лечение на деца през 2015 г. С пет милиона по-малко от годишната субсидия на управляващата партия ГЕРБ. С 16 милиона по-малко от ремонта на новата зала на парламента. С 502 милиона помалко от крайната цена на магистрала „Марица“. С над един милиард по-малко от дълга за реакторите за АЕЦ „Белене“.
С тези малко над седем милиона лв. са се лекували 414 деца, на които българските лекари нямат опита или условията да помогнат. Тази година изпратените в чужбина ще са по-малко. След смяната на екипа на фонда през април заявленията за финан- сиране се разглеждат по-бавно, случаите се изпращат за допълнителни становища, комуникацията с родителите е трудна, а деца с диагнози, които преди са получавали средства за лечение в чужбина, сега получават отказ. Това кара родителите да се обръщат към дарители, от които зависи здравето и живота на децата им ( повече на стр. 16).
Междувременно принципалът на фонда - Министерството на здравеопазването, не изглежда да обръща внимание на проблемите. Макар в последната седмица петима членове на обществения съвет на фонда да подадоха оставки и да сигнализираха за нарушения в процедурата по отпускане на средства, нито здравният министър, нито неговите заместници са коментирали случая. Действие не отчита и инспекторатът на ведомството, за който бившият директор на фонда беше абониран да му прави ненужни проверки. Няма и акции на прокуратурата и ГДБОП, които през април показно задържаха служителите на предишния екип, но досега не са изнесли никакви доказателства за престъпления.
Фондът за лечение на деца не е първата работеща институция, смазана от държавната машина. Едва ли ще бъде и последната. Цената в случая обаче е твърде висока. И се измерва в детски животи.
Отговорността за здравето и живота на децата отново минава към дарителите.