Фаворитът от последния момент
Кристалина Георгиева влиза в крайния етап от състезанието за шеф на ООН, но като един от кандидатите с реални шансове
В колоезденето на дълги разстояния има такава тактика: през по-голямата част от състезанието претендентите за първото място стоят на по-задна позиция, оставят конкурентите отпред да „цепят въздуха“, изложени на насрещния вятър и челното съпротивление, като през цялото време пестят силите си за финалния спринт.
Заради късното решение на българското правителство да смени кандидата за генерален секретар на ООН може да предположим, че подобна ще е и стратегията на Кристалина Георгиева.
Погледнато откъм България, смяната на българската номинация изглежда като сюжет, в който е трудно да се ориентираш, защото в него се преплитат три различни истории. Вся- ка от тях се разиграва на различни места по света, има отделна динамика и крайна цел.
Първата история е за шансовете на новия български кандидат да спечели състезанието. Официалното издигане на Кристалина Георгиева направи нейната кампания публична и за привържениците й изглежда като спечелена важна битка. Те обаче още нямат основание да се радват - това далеч не означава, че избирането й е сигурно. Преговорите между държавите от Съвета за сигурност на ООН тепърва ще започнат на по-високи обороти и този сюжет е най-ключов за изхода от състезанието. В момента петте страни с най-голямо влияние в организацията жертват фигури. Великобритания например знаеше, че новозеландката Хелън Кларк няма шанс, но я подкрепи, за да може след това да търгува с руското вето. Москва подкрепя Вук Йеремич по същата причина. В този политически шах се изясняват позициите на отделните държави и намалелите шансове на Ирина Бокова изглеждат като част от тази размяна на фигури.
Защо обаче тя реши да остане в надпреварата е вторият интересен процес. Шефката на ЮНЕСКО не изглеждаше да има големи шансове и преди номинацията на Кристалина Георгиева, но сега вече те са минимални. Обяснението защо
Първото индикативно гласуване, на което ще се разберат шансовете на Кристалина Георгиева, е на 5 октомври. Бокова не се оттегли може да бъде намерено, ако я приемем като кандидат не толкова на България, а на Москва, без в това да има нещо осъдително - в подобно състезание са важни големите държави.
Третата история е българската реакция на случилото се. Издигането на Георгиева предизвика вълна на бурно възмущение сред левите партии и много хора, настроени критично към правителството. Този процес обаче е най-малко важен, доколкото от него няма да има сериозни последствия.
Основният аргумент за новата номинация на българското правителство беше, че Кристалина Георгиева има повече шансове за успех.
Претендентът в последния момент
„Аз трябва да направя за една седмица това, което другите кандидати направиха за година“, каза тази седмица пред Financial Times Кристалина Георгиева. Това звучи като трудна задача, но истината е, че сегашната еврокомисарка печели от късното си включване. Заради отказа на Бойко Борисов да я номинира през февруари тази година, когато правителството потвърди издигнатата от кабинета „Орешарски“Ирина Бокова, Георгиева беше принудена да води деликатна кампания зад кулисите на све- товната политика. Тогава това изглеждаше като доста слаба позиция, но от сегашна гледна точка всъщност носи немалко ползи.
Стратегията на Георгиева до момента прилича на тази в състезанията по колоездене на дълги разстояния. В тях през по-голямата част основните претенденти предпочитат да карат по-назад, за да се уморяват по-малко. Историята на досегашните процедури по избор на генерален секретар в ООН показва, че често компромисният кандидат се появява на покъсен етап. Ролята на първоначалните претенденти е по-скоро да послужат на петте държави от Съвета за сигурност, за да маркират позициите си и да означат кой какво иска.
Нещо подобно се случва и сега. Резултатите от индикативните гласувания на върха в ООН до момента показват, че има един ясен фаворит - бившият португалски премиер Антониу Гутериш. Досега той се класира на първо място по брой на гласовете, но според повечето медии, които следят отблизо изборния процес, той има един основен недостатък - липсва му подкрепата на Русия. Без консенсус сред постоянните членки нито един кандидат няма шансове. Разбира се, мнението на всяка държава подлежи на промяна и е въпрос на различни договорки. Русия обаче неведнъж е заявява- ла, че държи на регионалната ротация при избора на генерален секретар и че сега е ред на Източна Европа. Ирина Бокова, разбира се, отговаря на това условие (а и на много други), но от резултатите на индикативните гласувания и от неофициални изказвания на различни високопоставени дипломати може да се направи изводът, че срещу нейната кандидатура са САЩ и Великобритания. Тази пречка до момента се оказа абсолютно непреодолима за Бокова и както се разбра през седмицата, е сред основните аргументи на правителството да свали подкрепата си за нея.
Друг недостатък на Ирина Бокова е, че през цялата кампания тя не успя да събере достатъчно сериозна подкрепа от други източноевропейски държави. Идеята, че следващият генерален секретар на ООН трябва да е от региона, има и критици, като един от аргументите им е, че той не е успял да излъчи един кандидат. Сега Кристалина Георгиева влиза в състезанието по-добре подготвена от тази гледна точка. Според източници от нейния щаб се очаква подкрепата си да заявят няколко държави от Източна Европа. До момента това са направили Унгария и Латвия, а в следващите дни се очакват изявленията и на още държави.
Това, разбира се, далеч не е