Имат ли нужда общините от омбудсмани

Във време, когато диалогът между местна власт и граждани е счупен, това може да е полезна брънка

Попово и Симитли.

Едната причина е, че решението дали общината ще си има омбудсман е въпрос на нейна воля. “Въпрос на обществено желание е да има посредник”, обяснява Гинка Щерева, омбудсманът на община Казанлък. Друга причина е законовото изискване за квалифицирано мнозинство за избор на омбудсман от общинския съвет. Щерева е била избрана трудно, чак при третата процедура, а е имало и идея институцията да отпадне съвсем - именно заради трудното набиране на мнозинство. Една от предложените сега промени в закона е посредниците да се избират с обикновено мнозинство.

Има и специални правилници, които общинският съвет създава за „своя“омбудсман. Така обществените посредници във всяка община играят по различни правила. Например на едно място мандатът може да е четири години, на друго - пет.

Казусите, с които се занимават обществените посредници са, меко казано, пъстри. Преобладават обаче проблемите, свързани със здравеопазването, устройство на територията, строителство и образование. В София например за 2015 г. една четвърт от жалбите са свързани с административно обслужване.

Много трудно, много скъпо, много...

Една от основните спорни точки в предложеното изменение в закона е общините с над 20 000 жители задължително да имат обществен посредник. Тази бройка идва като идея от Националното сдружение на обществените посредници и следва примера на Гърция. Именно за да бъде по-лесна за постигане, вносителите са я комбинирали с намаляване на необходимите гласове за избор. “Местните общински съвети много трудно стигат до съгласие да изберат кандидатите”, обяснява пред “Капитал” един от вносителите на законопроекта, Вили Лилков. “Страхът на кметовете е, че като се внесе тази промяна, ще имат още един коректив, който ще им създава проблеми”, добавя той.

Гинка Щерева е съгласна, че по-ниското мнозинство ще даде шанс на повече общини да имат своя посредник. Но пък от Националното сдружение на общините (НСОРБ) сочат проблем, който се поддържа и от няколко действащи омбудсмани: изборът с обикновено мнозинство поставя под въпрос надпартийността на кандидата. “Тежкото мнозинство ни защитава като консенсусни личности”, отбелязва общественият посредник на Стара Загора Павлина Денчева. Софийският омбудсман Лилия Христова също смята, че изборът с мнозинство от две трети дава стабилност на институцията.

Сочи се и друг аргу- мент „против“- финансов. Според Мая Манолова НСОРБ е против задължителния избор, защото това означава допълнителни разходи. Затова проектът предлага техните заплати да се финансират от държавния бюджет. Което пък не устройва Министерството на финансите - оттам обясниха за “Капитал”, че ще трябват около 6 млн. лв., за да се покрият разходите от новите местни омбудсмани. “Подчертаваме, че в параметрите по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 г. такива средства не са разчетени и не могат да бъдат осигурени”, добавят от МФ. Те смятат, че решението дали да има обществен посредник трябва да остане в ръцете именно на общините. Също така не са съгласни с критерия до 20 хил. жители. „От изложените към законопроекта мотиви става ясно, че изборът на този критерий се обвързва с финансовото състояние на общините, като предположението е, че по-големите общини са финансово по-малко затруднени“, казват от министерството и после посочват, че това въобще не е така.

А сега: малко по-сериозно

Тези аргументи не издържат сериозен преглед. Нуждата от омбудсмани трябва да се обуславя от това дали има ефект от тях и дали ще подобрят средата в градовете. Като начало очевидно е, че в момента много хора не считат, че общините разговарят адекватно или защитават публичния интерес ефективно - протестите около застрояването са един от примерите. “С този законопроект се опитваме да побутнем общините да развиват местното самоуправление и да демократизират работата си”, обяснява Лилков. “Ако човек приеме от сърце работата, ще стане. Не всичко е законодателство - човекът трябва да даде дух на тези членове и алинеи”, обобщава Благой Айков, обществен посредник в Симитли. Обществените посредници, с които “Капитал” разговаря, споделиха, че нямат работно време, работят и вечер, и през уикендите, защото им се налага да посещават на място проблемните райони, да видят за какво става въпрос и да могат да откликнат с възможно най-доброто решение.

Институцията на обществения посредник е една от найпрозрачните, с които някой може да се сблъска. Отчетите им са написани на човешки език, с ясна статистика за броя постъпили жалби, как са подадени, на каква тема са, на колко са успели да отговорят. “Найценното, което получават от нас, е информация”, казва Лилия Христова, омбудсман на София от 2014 г. Все пак посетителите й често не умеят да използват интернет и не знаят дори към кой орган да се обърнат с проблема си. Тогава тя ги насочва към Комисията за защита на потребителите или някой друг орган. “Когато е нарушена връзката между гражданина и общинската администрация или общински съвет, тогава общественият посредник помага да не се стигне до по-сериозен конфликт, а, напротив, да намери причината и да помогне за възстановяване на диалога”, добавя тя.

Самите жалбоподатели също са различни: има както в тежко социално положение, необразовани или възрастни хора, така и по-млади. Задачата на местния омбудсман е трудна, но “човекът прави длъжността”, обяснява Щерева. Затова и тя опитала да открие начин, с който да разшири таргета си. Чрез въвеждане на форма за подаване на жалби онлайн тя успява да достигне до по-младите. Стигайки до повече хора, ролята й става позначима.

Това е най- големият проблем на тази институция: тя е много слабо видима. В София постъпилите жалби за миналата