Изграждат „Белене“

цата, които са се явявали като свидетели в хода на делото. Надявам се всеки да е работил съвестно и в интерес на държавата.

Може ли да се каже, че бързането да се плати на „Атомстройекспорт“е обвързано с проекта за газов хъб „Балкан“и несигурната позиция на Русия за това дали ще участва със свои доставки в проекта? Не, не мисля, че има връзка между тези два въпроса. Те са абсолютно различни и нямат нищо общо. Нашето желание да платим час по-скоро е, че плащаме лихви в размер на 137 хил. евро на ден, които се трупат на сметката на НЕК. Това, което трябва да се знае, е, че плащането към „Атомстройекспорт“няма да се отрази на цената на електроенергията. Има ли усещането, че проектът за газов хъб „Балкан“е следващото „Белене“? Не. Аз смятам, че за всички вече е ясно как трябва да се подхожда към такива големи проекти в областта на енергетиката, а именно - отговорно, изключително прецизно и да може да се търси икономическата логика за всеки такъв проект. По отношение на газоразпределителния център нашата концепция е да се върви стъпка по стъпка съвместно с ЕК. Заедно разработихме техническите параметри и финансовия модел. Така че този проект няма как да се превърне в „Белене“. Сега ще кандидатстваме пред ЕК за финансиране на предпроектното проучване, което ще даде яснота за необходимите инвестиции и бъдещите приходи по проекта. Защо според вас ЕК отказва да се обвърже с твърдо мнение за хъба? ЕК се ангажира с мнение и то е ясно - този газоразпределителен център е изключително важен не само за България, а и за целия регион. ЕК стои твърдо зад проекта.

„Искаме да получим съгласиетона„Атомстройекспорт“оборудването да остане на територията на производителя до момента, в който решим какво да правим с него.“

Mоже ли държавата да управлява некорупционно подобни мащабни проекти? Ако сте се запознали с концепцията на газоразпределителния център, ще видите, че става въпрос за едно акционерно дружество, в което акционери ще бъдат много други компании. Хъбът няма да се управлява от държавата, това ще бъде компания, в която ще участват редица акционери, и няма да съществува подобна опасност.

Не е ли редно преди обсъжданията на хъба с ЕК и Русия на българските граждани да бъдат представени бизнес план и финансов модел на проекта? Разбира се, че ще се представят, но нека да стане факт предпроектното проучване. То ще даде отговор на много от въпросите. Всичко това се прави, за да може потребителите да бъдат най-облаго- детелствани от една такава ситуация - както битовите, така и бизнесът.

Ще има ли ноември среща с „Газпром“и ЕК за газовия хъб? Още по време на инвеститорската кръгла маса, която се проведе във Варна, ЕК заяви, че е готова да води разговори с всeки потенциален инвеститор или желаещ да участва в проекта. Ще се водят разговори с всички, включително и с „Газпром“. Очакваме потвърждение от тях, за да се чуе каква е и тяхната визия за проекта.

Колко невъзстановяеми разходи по „Южен поток“са направени до момента, кой и как обслужва заема, предоставен на смесеното дружество от „Газпром“? Вие знаете, че не се стигна до възлагане на обществена поръчка, така че разходите, които са правени, са свързани със сервитутни права, изготвянето на самия проект. Заемът не е изразходван и стои в банката.

Подобна беше и съдбата на проекта „Бургас - Александруполис“. Докога ще се повтаря една и съща схема, кухи проекти, които генерират дълг и разходи? За този проект беше проведен референдум и гражданите ясно казаха каква е позицията им от гледна точка на екологията. Няма как да довършим проект, за който българските граждани ясно са казали своята позиция. Докато нямаме гаранции за опазване на околната среда, не можем да говорим за него.

Интервюто взе Ралица НИКОЛОВА