Зад паравана на стабилността

Как затягането на политическата хватка на турските управляващи се отразява на икономиката

Ако вярваме на турския икономически министър Нихат Зейбекчи, турската икономика в момента е „на етап, който може да се окачестви като чудо след опита за преврат“.

А решението на кредитната агенция Moody’s да намали рейтинга на страната до ниво „боклук“„не отразява реалностите“. Зейбекчи може би има известни основания за твърдението си - на фона на политическите турбуленции нито турската лира, нито финансовите пазари в страната се сринаха чак толкова драматично, колкото би могло да се очаква.

Освен позитивното мислене на мода в Турция са и конспиративните теории. Президентът Реджеп Тайип Ердоган и премиерът Бинали Йълдъръм намекнаха, че решенията на рейтинговите агенции не се базират само на икономически критерии, а са политически мотивирани. „Никой в Турция или в чужбина не взе свалянето на рейтинга насериозно. Сваляйте каквото си искате - реалността в Турция е различна“, заяви в типичния си стил Ердоган.

Неговата популярност, която помогна превратът през юли да се провали, се дължи до голяма степен на икономическите успехи, които той и Партията на справедливостта и развитието (АКР) постигнаха от 2002 г. насам. За да запази подкрепата си, президентът търси начини за постоянно стимулиране на икономическия растеж. Предвид ниските инвестиции и спада в експорта този начин се оказва вътрешното потребление. И на фона на царящата политическа несигурност всякакви съмнения в устойчивостта на този модел на икономически ръст се парират чрез гръмки хвалебствия или обвинения в заговор.

Тревожно спокойствие

Турция наистина преживя много през последната година - опит за преврат, търкания с ЕС, Русия и САЩ, терористични атаки и лош туристически сезон, бежански наплив и не на последно място - президент, който завзема все повече власт. Отражение върху икономиката имаше, но не фатално. Засега. През второто тримесечие ръстът на БВП беше 3.1% - малко под очакванията. Все още не са публикувани данните за третото тримесечие.

Икономическият министър Зейбекчи подчертава, че от 15 юли досега над 600 млн. долара са влезли в истанбулската борса (индексът ISE 100 действително нараства с 3.6% спрямо май) и че доверието на инвеститорите е стабилно. „В краткосрочен план последици- те от преврата не са особено големи. Турската лира се обезцени с около 4% и отливът на чужди капитали беше по-скоро ограничен“, посочва пред „Капитал“проф. Сейфетин Гюрсел, директор на Bahcesehir University Center for Economic and Social Research.

Зад паравана на тази стабилност обаче надничат няколко структурни проблема, които могат да разклатят устойчивостта на турската икономика. Гръбнакът на растежа напоследък е вътрешното потребление, но вече има признаци, че то започва да стагнира. Инфлацията се движи между 8 и 10%, безработицата е над 10%, а младежката - близо 20%. Износът отдавна не е на необходимите нива. „След 2007 г. турският икономически ръст се генерира от вътрешно- то потребление, стимулирано с кредити и дефицит по текущата сметка (около 4% от БВП). Нивото на първоначалните инвестиции е много ниско и ръстът на продуктивността е нулев. Този тип растеж не е нито устойчив, нито ще помогне на Турция да премине към по-високо ниво на икономическо разви- тие“, коментира известният турски икономист Дарон Аджемоглу в интервю за EconoMonitor.

Рисковете в дългосрочен план

Правителството се опитва да задвижи икономиката - създаде нов суверенен фонд, обяви стимули за големи инвестиционни проекти (особено в югоизточния регион) като освобождаване от плащане на корпоративен данък и на социални осигуровки за 5-10 години, ползване на държавна земя без заплащане и др., изброява проф. Гюрсел. Внимание привлякоха и новите правила за облекчаване на вноските по кредитните карти и заемите, както и подобряването на условията за жилищните кредити. Но това означава, че вече високата задлъжнялост на населението (около 67.9% според проучване на турския статистически институт) ще се увеличи още повече. „Правителството се опитва да стимулира потреблението като основен мотор на икономиката, но то тепърва ще намалява заради политическата и икономическата несигурност в Турция“, посочва пред „Капитал“икономистът Мустафа Сонмез.

Всъщност истинските последици от всички бурни събития през годината ще се видят в по-дългосрочен план. Те се изразяват именно в това, което кредитните агенции посочиха като проблем - политическата несигурност. „Репресивната атмосфера (уволненията на хиляди служители от държавния сектор и изземванията на частна собственост) ще окаже отрицателен ефект върху инвестиционния климат“, казва проф. Гюрсел. Междувременно натискът на Ердоган върху независимата по закон централна банка за намаляване на лихвите при толкова висока инфлация също подклажда несигурност. Ако централната банка продължи да изпълнява желанията на президента, макроикономическите дисбаланси ще се увеличат, добавя Гюрсел. Това, което помага на турската икономика в момента, са евтиният петрол и фактът, че Федералният резерв на САЩ продължава да държи лихвите ниски. Но скоро Фед ще ги вдигне и това ще се отрази както на турската лира, така и на инвестициите.

Най- голямата опасност пред Турция според Сонмез е пресъхването на чуждите финансови потоци. Съществен отлив на инвестиции засега няма не толкова благодарение на реалностите в самата Турция, а заради още поголемите проблеми в другите големи развиващи се пазари като Русия, Бразилия, Южна Африка. Тъй като Турция зависи от инвестиционните потоци, за да финансира дефицита по текущата си сметка и да обслужва външния си дълг, понижаването на рейтинга й може да накара правителството да търси повече заеми от международните пазари. „Турция се нуждае от 200 млрд. долара през следващите 12 месеца, за да финансира краткосрочния си дълг и дефицита по текущата сметка“, обяснява Мустафа Сонмез.

Проблемът е, че управляващата партия разчита на старите лаври на икономическите успехи от първите години на управлението си. Тогава обаче икономическият модел на страната е бил друг. „Между 2002 и 2006 г. е налице висококачествен икономически ръст, генериран от увеличение на инвестициите и продуктивността, както и навлизане на нови компании и технологии“, коментира Аджемоглу. Тогава правителството въведе институционални реформи и по-добри регулации. След 2006 г. обаче то се връща към старите практики, захваща се с големи инфраструктурни проекти, с което увеличава дефицитите и облагодетелства компании, близки до правителството“, добавя Аджемоглу. Въпреки обещанията на зам.-премиера Мехмет Шимшек за структурни реформи, нови инвестиции и технологични проекти сигналите, че по-скоро се работи за какъвто и да е, а не за устойчив икономически растеж, може да се окажат по-опасни за икономиката от опита за преврат през юли.

Турското правителство отрича каквито и да било икономически проблеми въпреки намаления рейтинг на страната.