Аз съм ти, Адриана
Артистична елегия за две силни жени в две български епохи
Артистична елегия за две силни жени в две български епохи
ННов, различен от останалия поток, български филм, с разтеглена във времето съдба. Готов като „Аз съм ти“през 2012 г., с награди на националния фестивал във Варна (за двойната женска роля, режисура, костюми), световна премиера в конкурсната програма на Шанхай, после няколко европейски фестивала. Скрит от зрителите до „Киномания 2015“и една ексклузивна прожекция. Сега възкресен от организаторите на „Синелибри“и пуснат свободно по екраните преди есенното издание на кино-литературния фест, плюс „Адриана“в заглавието. Вдъхновен от два текста с обща героиня - незавършения „Роман без заглавие“на Димитър Димов и писания 60 години по-късно „Адриана“на Теодора Димова.
Режисьорът Петър Попзлатев е стилист и с опит в портретирането на силни жени – „Аз, графинята“(1989). В случая предизвикателството е двойно заради различието – идейно и ценностно – на двата изходни текста. За Димов (между „Поручик Бенц“и „Осъдени души“) незавършеният роман е упражнение по стил, репетиция за греховно-чувствените му трагични вдъхновителки – Фани, Ирина, които ще останат. В „Адриана“Димова добавя феминистки и християнски пласт, съвременен социален гняв. Попзлатев е успял с „упражнението по стил“, подпомогнат от съавторската камера на Емил Христов и точната музика на Калин Николов. В оживяването на моста към съвремието и на вътрешния трагизъм у тези „търсачи на илюзии“е останала илюстративност.
Ценността на филма са моментите, когато киното „говори“вместо литературата. Паузите, съзерцанията, детайлите, ритъмът. Двуединството на женската същност Адриана – Юра в две български исторически епохи - 1938 и 2008, е защитено с вътрешно раздаване от актрисите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Калейдоскопът на мъжете около тях, макар по-блед драматургично, е от силни актьорски индивидуалности (Бахаров, Донков, Пенев, Карамазов, преди звездния им статут днес). Коктейл за естети с ретро нагласа. Още от същото: „Осъдени души“.