Съседите страдат, ние страдаме

Как турбуленциите в Турция се усещат от българските мюсюлмани

Зорница СТОИЛОВА,

дефицита на грижа към мюсюлманите от страна на българските власти.

Демокрацията победи

Главното мюфтийство реагира бързо с остра декларация, осъждаща „бруталното посегателство срещу демокрацията и върховенството на правото“. А пред „Капитал“главният секретар на изповеданието Джелял Фаик добави, че „турският народ е дал хубав урок на целия свят как народът може да бъде консолидиран и да противостои на армията“, заяви Фаик в разговор по телефона от Анкара, където се намира на планирано от преди година работно посещение.

Подобна оценка за победа на демокрацията след провала на преврата споделят и лидерите на мюсюлманските общности в Пирин и Западните Родопи - и политически, и религиозни. Както младият имам на село Сатовча Ахмед Абдуррахман смята, че ако други искат властта, трябва да се явят на избори и да я спечелят, така и председателят на мюсюлманското настоятелство в село Брезница и областен лидер на ДОСТ Мехмед Хаджи казва, че е дошъл краят на възможността военните да установяват контрол върху властта по недемократичен начин. Според него коментарите, че превратът е театър за установяването на едноличната власт на Ердоган, категорично не се споделят от общността - нито от хората в Родопите, нито сред техните близки в Турция.

Защо Ердоган печели симпатии

„Тук повече харесват Ердоган, отколкото военните. С военните по не можеш да се разбереш, а с него - дори и диктатор, по можеш. Така си мислят хората“, обобщава настроенията в района 52-годишният Мехмед Боюкли от село Брезница. Според него положителното отношение към Ердоган се е формирало основно заради впечатлението за икономическо благосъстояние, което оставят у местните близките им, които живеят в Турция. Най-честият пример, който чуваме по площадите в Брезница, в Корница, в Лъжница, е размерът на пенсиите в съседната страна - 600 - 700 български лева на месец. В този регион, където жените най-често работят в шивашки цехове на минимална работна заплата, а мъжете са или на гурбет в Германия и Англия, или безработни, този аргумент за популярността на турския президент е непоклатим. А Вайда и Атидже, които всяка вечер се събират пред малкия смесен магазин до училището в Корница, могат да разказват с часове за мизерията на самотните възрастни хора в селото. Сред повъзрастните мъже на площада може да се чуят и по-екзотични мнения за турския президент - например, че неговият авторитарен подход би бил полезен и за страна като България, където нещата са изпуснати от контрол.

Местните хора не отчитат засилването на ролята на религи- ята в Турция по време на управлението на Ердоган като една от причините да му симпатизират въпреки активната финансова и методическа подкрепа на турското правителство за българското мюсюлманско изповедание, която се усеща силно и в този регион. Само преди месец например кметът на истанбулската община Султангази беше домакин на ифтар в село Брезница, на който присъства и турският посланик Сюлейман Гьокче. „Не мисля, че Ердоган може да ни влияе през религията, казва Мехмед Боюкли от същото село, тъй като в България има свобода на религията. Може би това е страх у средностатистическия българин, но не виждам някой от нас да отправя такива послания“, категоричен е той.

Факт е обаче, че докато в България през последните месеци в публичното пространство и в парламента непрекъснато се обсъждат законопроекти, които по един или друг начин се опитват да ограничат религиозните свободи на мюсюлманите, Турция МЕХМЕД ХАДЖИ, инвестира последователно в добрите си взаимоотношения с българските мюсюлмани. Като добавим и това, че всеки дом в региона пази лична, неизлекувана травма от възродителния процес, безотговорното и пренебрежително отношение на властта към тях се трупа в списъка им с разочарования от България и задълбочава социалната пропаст в обществото.

Демокрацията умря?

В същото време масовата чистка, която започна Ердоган в отговор на опита за преврат - в съдебната система, в образованието, в медиите - като че ли не буди тревога сред мнозинството в региона. Хората или казват, че нямат достатъчно информация, за да си съставят мнение, или оправдават действията на правителството като необходимото прочистване на държавната структура от движението на Гюлен, което припознават като отговорно за преврата.

Според други обаче тези действия на правителството на Турция все пак са смущаващи. „Този пуч е дал вече повод за саморазправа“, категоричен е 79-годишният бивш учител от село Плетена Камен Шикеров. „Аз като възрастен човек мисля, че военните и политиците там трябва да търсят решение, а не отмъщение“, продължава той.

Какво следва за България

Дългогодишният изследовател на етническите малцинства в България и съветник на президента Желю Желев по тези въпроси доц. Михаил Иванов смята, че нагласите на българските мюсюлмани към Турция ще търпят промени в тази динамична ситуация. „В началото беше естествено да очакваме, че мнозинството от мюсюлманите в България ще бъдат солидарни с правителството на Ердоган. Първо, защото това е правителството на Турция - Турция, с която те се чувстват свързани. Второ, това е законното правителство - те, както и техните близки в Турция, имат основания да са против метежа - той нарушава закона. Трето, това е правителството на Турция, което за разлика от правителствата от 90-те години активно подпомага изповеданието при пълно безхаберие от страна на нашата държава. Вече става ясно на всички, че Ердоган извършва масови репресии, които нямат нищо общо със законността. Някои от моите приятели станаха много предпазливи и очевидно се боят да казват открито мнението си“, коментира доц. Иванов. Според него засега пряка опасност за България няма, а властите трябва напълно да координират решенията си с нашите съюзници от НАТО.

Откъм Родопите най-голямото притеснение за хората спрямо Турция остава добруването на техните близки отвъд границата. Или както обобщава Мехмед Боюкли: „Те са ни съседи. Ако те страдат, и ние страдаме - това е положението.“

„По-голямата част от общността приемат [преврата] като посегателство срещу демокрацията, а не срещу т.нар. диктатура.“