Другата Европа: от София до Сантандер
Четирима европейски кметове говорят за бъдещето и как ще го постигнат с по-малко европари
Да си поговорим за градовете. С всички тези приказки за надигането на национализма в Европа вероятно си мислите, че националните държави са бъдещето, както бяха миналото.
Истината е, че хората живеят в градове, не в държави. В някои градове това се усеща особено силно, защото разликата с държавата около тях е толкова голяма, че почти няма връзка. София например. Или Лондон.
От десетилетия икономическата ос на Европа минава през Лондон и Париж, до Франкфурт и Виена. Според Financial Times половината от глобалния ръст в следващото десетилетие ще се случи в едва 400 града. Няма да ви изненадаме, ако ви кажем, че огромна част от тях не са в Европа.
Но извън тези европейски икономически хъбове, които можем да преброим на пръстите на двете си ръце, стотици други се опитват да намерят път към просперитета. Докато геополитическите кризи тресат континента от единия или другия му край, из цяла Европа се носи тихото жужене на градове, които се опитват да успеят. Да станат по-добро място за живот, да растат по-бързо, да привличат повече хора. Някои залагат много на еврофондовете, други - на добрите си идеи или на способността си да привличат хора. Правилната стратегия е различна за всеки. Но е все по-видно, че всеки град с амбиция да се развива ще трябва да се специализира в нещо.
За градове като София единственият начин да бъде построено метро или да бъдат ремонтирани училища и детски площадки са европейските пари. Използването им за тази цел е добре, но ако върви ръка за ръка с ясна идея и с вдигането на всички други показатели, които да привличат още инвестиции тук. Още повече че градът не може да си позволи да разчита само на „безплатните“европейски пари. Заради забавянето в еврофондовете бю- джетът на столицата тази година се сви с 20%. А ако съдим по сигналите от ЕС от последните месеци, достъпът до еврофинансиране ще става все по-несигурен. „Преговорите за кохезионните фондове ще стават по-сложни. Вече може да го чуеш по коридорите в Брюксел - ако парите не бъдат похарчени сега, значи няма нужда от тях или не са достатъчно ефикасни. Фондовете не работят. Може би трябва да се откажем от тази политика“, дава пример евродепутатът Ян Олбрехт.
Но когато говорим за конкуренция, не става въпрос само за България - София се намира на европейското игрище и се състезава с другите там - Прага, Братислава, Сантандер. Погледнато така, например проблемът с мръсния въздух е тежко петно, което свлича града надолу във всяко отношение. Затова инициативи като София зелена столица или Пловдив столица на културата имат смисъл, защото дават фокус на иначе хаотичните опити да наваксаме всички пропуски в градската среда и живот. Основното правило тук обаче ще е местната власт да не мисли само за еднократни проекти - дали ще е метро, автобуси или спортна зала, а за правила и политики, които наистина ще променят живота на хората.
Ако не вярвате колко оспорвано е това състезание, прочетете как кметовете на четири града от всички части на континента разказват за стратегиите си за бъдещето (виж подолу). Испанският Сантандер например вече използва сензори за ефективно извозване на боклука, следи трафика през мобилни приложения и се подготвя да подмени цялото улично осветление с „умни“лампи. Хага вече има развит зелен транспорт и стартъп екосистема, но влага парите си в създаване на нови социални услуги с гражданите. Прага се бори да е стартъп център и да развива творческите индустрии. Всички те са притеснени от свиването на европарите и очевидно следващото препятствие ще е как ще се справят с все по-малко такъв ресурс.
В бъдеще в Европа ще се конкурират градовете, а не държавите.