Когато Брюксел не вярва на сълзи

Италианската банкова криза крие повече опасности пред еврозоната дори от Brexit

ните си нива от времената преди финансовата криза поне до средата на 20-те години на настоящия век. Точно сега това далеч не е най-големият проблем за премиера Ренци, който има по-непосредствени тревоги. Натрупаните лоши кредити (на стойност близо 360 млрд. евро, или 18% от БВП) в италианската банкова система включиха алармата, а държавният дълг на страната е един от найвисоките в еврозоната (около 132% от БВП). Несигурност се задава и по линия на насрочения за октомври референдум по пакета конституционни реформи, предложен от правителството на Ренци. Ако италианците гласуват против него, Рен- ци обяви, че ще подаде оставка. Което ще означава политическа нестабилност наред с вече съществуващата икономическа.

Главоболията пред Италия тепърва ще се увеличават, а симптомите на болестта й са взаимосвързани. Това е и поредно бурно лято за лидерите от еврозоната, като притесненията включват и опасността Италия да напусне валутния съюз.

Как се стигна дотук

Епикризата на италианската банкова система показва голямо количество лоши кредити и нарастващ отлив на капитали от нея. Десетилетие на нисък икономически ръст и три- годишна рецесия по време на кризата, както и ниските лихви нямаше как да не се отразят на печалбите на банките и да не се стигне до нужда от рекапитализация. От началото на финансовата криза през 2008 г. досега лошите кредити са се увеличили от 6.3% до 17-18% и възлизат на около 360 млрд. eвро. Сред публично търгуваните банки в еврозоната половината обем от проблемни кредити е именно в италиански финансови институции.

На фокус е една от основните италиански банки - Banca Monte dei Paschi di Siena, която трябваше да отдели в ново дружество огромния брой лоши кредити и се опитва да му наме- ри чуждестранен купувач. Засега няма признаци за особен инвеститорски интерес към дружеството. Най-голямата банка в страната - UniCredit, пък изгуби над 60% от пазарната си капитализация от началото на годината. Неблагоприятен ефект върху банковата система оказва и политиката на ЕЦБ, която продължава да разчита на отрицателните лихви, за да стимулира инфлацията и икономиката в еврозоната. Само че отрицателните лихви удрят пряко финансовото състояние на банките.

Назряващите проблеми в Италия сякаш не се забелязваха от страничните наблюдатели до британския референдум за на-

Премиерът Матео Ренци отказва да признае, че Италия е болният човек на Европа, но е в капан между правилата на ЕС и нестабилната