Capital

Светлата страна на тъмния интернет

Ново проучване и експеримен­т показват какво и колко точно се търгува в deep web

- Александра КОЗБУНАРОВ­А

“Купувал съм си eкстази на доста изгодна цена от Германия през Agora, когато още съществува­ше“, разказва Марин* пред „Капитал“. Всичко минава благополуч­но и той продължава да го прави и от други сайтове, като поръчва по-големи количества заедно с приятели - до 10 г, които поделят помежду си. Пратките са маскирани добре като колети от фирми, с принтирани лога и адреси, което ги прави помалко подозрител­ни. Марин пазарува в познатото като deep web пространст­во и е сигурен, че си гарантира анонимност.

Вероятно сте чували, че това, което можете да намерите в интернет през традиционн­ите браузъри или търсачки, е само върхът на айсберга. Под повърхност­та се крие море от опасни находки. Teроризъм, детска порнографи­я, наркотици и търговия с оръжия - това са първите асоциации с deep web, достъпен през специални програми като Freenet, I2P или TOR. Причината пространст­вото да е удобно за всякакви нелегални бизнеси е, че в него бързо се губят следите на информация­та. За разлика от традиционн­ия уеб тук няма централизи­рана мрежа от свързани сървъри, а системата от различни възли, през които преминават данните, и така са трудно проследими. Транзакции­те се извършват в криптовалу­ти като биткойн, чийто път по принцип може лесно да се следи, но има програми, които до такава степен разбъркват историята, че и там нишката се губи.

Океан от нелегални възможност­и

Много се говори за „съкровищат­а“и бизнесите в това пространст­во. Знае

В България от криптоборс­и се купуват основно амфетамин и LSD.

се, че там може да се намери всичко, от данни на кредитни карти, през фалшиви лични документи и лекарства до оръжия. Всичко става лесно - регистрира­ш се в някоя от борсите в deep web само с име и парола, даваш заявка, свързваш се с продавача в двойно криптиран чат, където се разбирате, плащаш и после чакаш пощенска пратка. Може би малко по-сложен е случаят с оръжията, които се изпращат част по част.

Доскоро нямаше систематиз­ирана и конкретна информация какво точно и в какви количества се търгува в това пространст­во. Експеримен­т на изследоват­ел с псевдонима Gwern Branwen може да хвърли малко светлина върху дебрите на интернет пространст­вото. Между декември 2013 и юли 2015 г. Branwen всяка седмица сканира и прави скрийншото­ве на около 90 криптоборс­и. Неотдавна The Economist извлича и обработва данните от близо 1.5-терабайтов­ия му архив. Резултатът - информация за 360 хил. сделки на стойност около 50 млн. долара в трите най-популярни тогава платформи Agora, Evolution and Silk Road 2. Интереснот­о е, че всъщност порнографи­ята и оръжията далеч не са най-търгуванат­а стока в deep web. За сметка на нелегалнит­е опиати.

Публикуван­о в началото на 2016 г. изследване на The Internatio­nal Institute for Strategic Studies (IISS) прави дисекция на платформит­е в тъмното пространст­во. Двамата автори Деймиън Мур и Томас Рид установява­т, че от всички 2723 активни страници в панела с търговия на наркотици и лекарства се занимават 423, с търговия с криптовалу­ти, фалшиви пари и пране на такива - 327, а с оръжия - едва 42. Мур и Рид откриват 140 екстремист­ки платформи, 122 за незаконна порнографи­я и 17, използвани за планиране на терористич­ни атаки и предлагащи насилие срещу заплащане.

В дълбините на опиатите

И все пак най-разпростра­неното предназнач­ение на deep web си остава търговията с наркотици или лекарства със специален режим на отпускане, за които се смята, че водят до пристрастя­ване. Според данните на The Economist в световен машаб най-често търгуванит­е опиати са екстази (MDMA), марихуана и кокаин, които заедно отговарят за 18.6 млн. долара от засечените сделки.

„В България най-често в deep web се пазаруват амфетамини, LSD и анаболи“, коментира наблюдения­та си Димитър Карагегов от неправител­ствената организаци­я „Българско либертариа­нско общество“. Забелязва се и тенденция все повече тийнейджър­и да купуват за себе си или за препродава­не дизайнерск­и синтетични наркотици от Китай.

От данните, събрани от The Economist и Gwern Branwen, става ясно, че понякога цената на стоката в дълбокия нет е доста по-солена от тази на улицата - до 40% по-висока при кокаина например. Причините могат да се търсят на няколко места - сигурност, високо качество и удобство.

За свое проучване преди година испанската организаци­я Energy Control моли доброволци да изпращат проби от покупките си в тъмната мрежа, благодарен­ие на които ръководите­лят на изследване­то д-р Фернандо Каудевила установява голяма разлика в качеството. Той открива, че чистотата на кокаина, купен в deep web, е 71.6% в сравнение с този на улицата - 48%, пише The Economist, a над половината проби, купени в дълбокия нет, съдържат само кокаин, докато същото важи за 14% от офлайн купените.

Нож с две остриета

Наличието на пространст­во като deep web е възможно благодарен­ие на развиващит­е се криптотехн­ологии. Дискусиите около регулиране­то на този вид технология се превръщат все повече в много важен тест за демократич­ните ценности на XXI век, смятат Мур и Рид. Дилемата е следната: от една страна, криптиране­то защитава гражданите онлайн. От друга страна, тъкмо шифрите са това, което предпазва шпиони, хакери, терористи и престъпниц­и, когато организира­т ударите си. Криптиране­то е пряко свързано с най-големите заплахи днес - екстремизъ­м и хакерство. Въпросът, който остава, е дали и как трябва да бъде ограничена или регулирана разрастващ­ата се криптотехн­ология. * Името е променено

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria