Отвъд корпоративната схема, между хората

Успешна кариера може да се прави и в голяма компания, но и в стартъп, показва историята на един от финалистите в конкурса Next Generation Димитър Каданов

Преди малко повече от година Димитър Каданов крачи из коридорите на „Майкрософт България“като търговски директор с добре усвоен корпоративен речник.

И едва ли си е представял, че днес понякога ще прекарва следобедите седнал на пуф, в средата на малък шарен офис, при това в ролята на изпълнителен директор. Не му е хрумвало и че в четвъртък, просто ей така, с целия екип спонтанно ще отидат на рафтинг.

Всъщност историята е малко по-дълга, близо две десетилетия. Започва в една фабрика за кроасани, когато Димитър за пръв път разбира какво не иска да работи. Минава през три интернационални технологични компании - Hewlett Packard, Fujitsu и Microsoft. За да стигне до един малък, нишов софтуерен разработчик - OneBit Software, където днес отговаря за управлението на бизнеса на компанията. Но резултатите не закъсняват - за деветте месеца прекарани там, той успява да увеличи броя на предстоящите проекти с 230%. Както и оценката - тази година Димитър е сред 10те финалисти в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation на „Капитал“и „Кариери“.

И като всяка история, и тази на Димитър Каданов има своите поуки. Уроците, които самият той казва, че е научил досега, и

Неведнъж съм се захващал с невъзможни неща и такива, в които не вярвам. После съм се заинатявал като магаре на мост и те в две трети от случаите са ставали.

които са му помогнали и все още му помагат да продължава да се движи напред, могат да бъдат обобщени до три.

I урок: Хората - това прави работата приятна и успешна. Или не

Макар първият му работен ден в Hewlett Packard преди 16 години да не подсказва точно това, Димитър Каданов бързо се убеждава, че в която и да е работа екипът и хората са най-важната съставка.

Първата му смяна в HP е по време на пълното слънчево затъмнение през август 1999 г., когато целият офис е отишъл да гледа природния феномен, а той получава задачата да остане на телефона “с всичките тия 50 копчета”. Не му е никак ясно какво точно се очаква от него, когато някакви „хoра звънят да търсят други хора и питат някакви въпроси“. Скоро обаче се ориентира. При това явно доста добре. Защото за пет години и половина, докато още е студент, се издига от асистент в маркетинговия отдел до ръководител на екип.

А на последната си позиция, само на 24 години, дори отговаря за маркетинг и партньорските програми в региона и има различни задължения във връзка с разрастването и мотивирането на партньорите, които продават продуктите на HP в 11 държави.

Бързо установява, че реалните хора и ситуации много повече го учат, забавляват и “главоблъскат”, отколкото сухата