Из­точ­на Европа стра­да от го­ле­мия брой емиг­ри­ра­ли, но връ­ща­не­то им е за­да­ча с по­ви­ше­на труд­ност

На из­ток от рая, къ­де­то лип­с­ват хо­ра

Capital - - СВЯТ - Ва­ня ДИМИТРОВА

5.5% от на­се­ле­ни­е­то на Из­точ­на Европа са емиг­ри­ра­ли през пос­лед­ни­те 25 го­ди­ни. То­ва за­ба­вя ико­но­ми­чес­кия рас­теж и кон­ку­рен­тос­по­соб­ност­та на те­зи стра­ни.

Из­п­ра­те­ни­те от емиг­ран­ти­те сред­с­т­ва вли­я­ят по­ло­жи­тел­но вър­ху пот­реб­ле­ни­е­то, но ефек­ти­те са вре­мен­ни, за­що­то не се вла­гат в ин­вес­ти­ции.

Цен­т­рал­но­ев­ро­пейс­ки­те стра­ни са от най-ак­тив­ни­те в при­ла­га­не­то на стра­те­гии за прив­ли­ча­не на емиг­ран­ти, но те са с ог­ра­ни­чен ефект.

Не­об­хо­ди­мо е ця­лос­т­но по­доб­ре­ние на ико­но­ми­чес­ка­та сре­да и пер­с­пек­ти­ви­те в ре­ги­о­на, за да се вър­нат по-го­ля­ма част от емиг­ран­ти­те. ду­ши са си тръг­на­ли от ре­ги­о­на в по­со­ка За­пад­на Европа и САЩ от па­да­не­то на ко­му­низ­ма до днес, твър­ди док­лад на МВФ, пуб­ли­ку­ван ми­на­ла­та сед­ми­ца. Най-за­сег­на­та е Юго­из­точ­на Европа (Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния, Хър­ва­тия и Ал­ба­ния), къ­де­то око­ло 16% от на­се­ле­ни­е­то към 1990 г. са емиг­ри­ра­ли на За­пад.

Миг­ра­ци­я­та всъщ­ност е под­х­ра­ни­ла ико­но­ми­чес­кия ръст на ЕС ка­то ця­ло, но е на­ма­ли­ла с 0.6 - 0.9 про­цен­т­ни пун­к­та сред­ния го­ди­шен ръст на стра­ни ка­то Ал­ба­ния, Чер­на го­ра, Ру­мъ­ния, Лат­вия и Лит­ва в пе­ри­о­да 1999 - 2014. То­ва пре­дим­но се дъл­жи на за­гу­ба­та на ра­бот­на ръ­ка, как­то и на вло­ша­ва­не­то на уме­ни­я­та на ра­бо­те­щи­те, съ­об­ща­ва още МВФ. Раз­би­ра се, тъж­ни­те кон­с­та­та­ции не про­ме­нят при­чи­ни­те, по­ра­ди ко­и­то из­точ­но­ев­ро­пей­ци­те пред­по­чи- тат да емиг­ри­рат - тър­се­не на ра­бо­та и по-доб­ри ка­ри­ер­ни въз­мож­нос­ти, на по-ви­со­ки до­хо­ди и ка­то ця­ло на по-ви­со­ко ка­чес­т­во на жи­вот. А ко­ри­ги­ра­не­то на ня­кои от те­зи при­чи­ни ста­ва с вре­ме­то и по-труд­но, за­що­то го­ля­ма част от най-об­ра­зо­ва­ни­те хо­ра, ко­и­то би­ха мог­ли да ги осъ­щес­т­вят, ве­че не са в стра­ни­те си. И връ­ща­не­то им е за­да­ча с по­ви­ше­на труд­ност.

Ико­но­микс на миг­ра­ци­я­та

Емиг­ра­ци­я­та на око­ло 5.5% от на­се­ле­ни­е­то на Из­точ­на Европа към 1990 г. е за­ба­ви­ла ико­но­ми­чес­кия ръст и на­вак­с­ва­не­то на раз­ме­ра на до­хо­ди­те в ре­ги­о­на с те­зи в За­пад­на Европа. Ка­то ця­ло 8 от 10 миг­ран­ти са из­б­ра­ли да се пре­мес­тят имен­но в За­пад­на Европа (пре­дим­но Гер­ма­ния, Ис­па­ния и Ита­лия). Извън ев­ро­пейс­кия кон­ти- нент най- прив­ле­ка­тел­на­та дес­ти­на­ция е би­ла САЩ (1 на все­ки 10 миг­ран­ти). Най-неп­ри­ят­на­та пос­ле­ди­ца от та­зи без­п­ре­це­ден­т­на по своя ма­щаб емиг­ра­ция за из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те ико­но­ми­ки е на­ма­ля­ва­не­то на ра­бо­те­щи­те и про­дук­тив­ност­та, по­ра­ди ко­е­то спа­да и кон­ку­рен­тос­по­соб­ност­та им, твър­дят от МВФ.

Тъй ка­то по-го­ля­ма­та част от емиг­ри­ра­ли­те са в ра­бо­тос­по­соб­на въз­раст, се из­к­ри­вя­ва и струк­ту­ра­та на на­се­ле­ни­е­то. То­ва на­ла­га и пре­ор­га­ни­зи­ра­не­то на бю­дже­ти­те, ка­то се от­де­лят по­ве­че сред­с­т­ва за со­ци­ал­ни раз­хо­ди спря­мо БВП. И до­ка­то пос­ла­бо об­ра­зо­ва­ни­те емиг­ри­рат за­ра­ди нис­ки до­хо­ди, ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни­те са емиг­ри­ра­ли и за­ра­ди ло­шо ка­чес­т­во на ин­с­ти­ту­ци­и­те и нис­ко­то ка­чес­т­во на жи­вот. При про­дъл­жа­ва­щи миг­ран­т­с­ки по­то­ци БВП на чо­век от на­се­ле­ни­е­то в бал­тийс­ки­те стра­ни, Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния ще спад­не с 4% до 2030 г., из­чис­ля­ват още МВФ.

Раз­би­ра се, има зна­чи­тел­ни раз­ли­ки меж­ду от­дел­ни­те стра­ни. „Нап­ри­мер око­ло ед­на чет­върт от на­се­ле­ни­е­то на Мол­до­ва е на­пус­на­ло стра­на­та, до­ка­то пол­с­ки­те емиг­ран­ти са зна­чи­тел­ни ка­то брой, но не и ка­то дял спря­мо об­що­то на­се­ле­ние на стра­на­та“, ко­мен­ти­ра пред „Ка­пи­тал“проф. Макс Спо­ор, пре­по­да­ва­тел по ико­но­ми­чес­ки дис­цип­ли­ни в Erasmus University Rotterdam. Ру­мъ­ния, Лит­ва, Лат­вия и Бъл­га­рия са дру­ги­те дър­жа­ви ос­вен Мол­до­ва с най-голям дял на миг­ран­ти­те спря­мо об­що­то на­се­ле­ние.

Има зна­че­ние, че го­ля­ма част от из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те имиг­ран­ти са емиг­ри­ра­ли в дру­ги стра­ни от Из­точ­на Ев­ро- па - мол­дов­ци в Ру­мъ­ния, ук­ра­ин­ци в Пол­ша и Ру­сия, ру­мън­ци в Ун­га­рия и др., ко­е­то оме­ко­тя­ва ефек­ти­те от емиг­ра­ци­я­та за те­зи стра­ни. За стра­ни ка­то Бъл­га­рия оба­че, къ­де­то прис­ти­га­щи­те имиг­ран­ти са мал­ко, пос­ле­ди­ци­те от въл­ни­те на­пус­ка­щи са по-теж­ки.

И не­що (поч­ти) по­ло­жи­тел­но

Ако има ня­ка­къв плюс от ико­но­ми­чес­ка глед­на точ­ка, то­ва са из­п­ра­те­ни­те па­ри от емиг­ран­ти­те. За мно­го стра­ни те­зи сред­с­т­ва се явя­ват най- го­ле­ми­те вън­ш­ни ин­вес­ти­ции, ко­и­то в по­ве­че­то слу­чаи сти­му­ли­рат мес­т­но­то пот­реб­ле­ние и т.нар. фи­нан­со­во за­дъл­бо­ча­ва­не (раз­ме­ра на час­т­ни­те кре­ди­ти или де­по­зи­ти към БВП), пи­ше МВФ. В Мол­до­ва, Ко­со­во и Бос­на и Хер­це­го­ви­на де­лът на емиг­ран­т­с­ки­те сред­с­т­ва спря­мо БВП

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.