Тежестта на обектива
Ретроспектива проследява 22-годишната кариера на фотографката Луиз Дал-Уолф в Harper’s Bazaar
ККорицата на списание Harper’s Bazaar от март 1943 г. се оказва решаваща за кариерата на 17-годишния тогава модел Лорън Бакол. Силно впечатлен, режисьорът Хауърд Хоукс я кани на интервю, веднага след което й предлага главната женска роля във филма „Да имаш и да нямаш“, където й партнира бъдещият й съпруг Хъмфри Богарт. Автор на смятаната днес за една от най-иконичните корици на списанието е американската фотографка Луиз Дал-Уолф (1895 - 1989). Между 1936 и 1958 г. за Harper’s Bazaar тя снима 86 корици, 3000 черно-бели и над 600 цветни фотографии. Сега Circulo de Bellas Artes в Мадрид показва до 25 септември голямата изложба A Style of Her Own, посветена на работата на Дал-Уолф, като част от фестивала Photo Espana.
Като малка Луиз иска да бъде художник, но е разубедена от преподавателите си. По-късно тя учи интериорен дизайн и изкуство в San Francisco Institute School of Art. С фотография започва да се занимава поскоро като хоби. През 1936 г. новоназначената главна редакторка на Harper’s Bazaar Кармел Шоу вижда снимана от Дал-Уолф рекламна кампания и „от този момент бях сигурна, че списанието най-после ще изглежда по начина, по който инстинктивно винаги съм желала“, пише Шоу много години по-късно в автобиографията си. В смятания за един от най-новаторските екипи в модната фотография влизат още известният арт диреткор Алексей Бродович и модната редакторка Даяна Врийланд.
Луиз Дал-Уолф е сред първите фотографи, които започват да снимат мода насред природа. С времето тя започва да организира модни фотосесии на все по-екзотични места. Първо в САЩ – Аризона, Калифорния, Хавай, а скоро след това и в Мексико, Куба, Испания Италия, Франция.
Когато през 1938 г. тя за пръв път е изпратена да снима холивудски звезди, техните силно контролирани от филмовите компании портрети все още се правят почти изключително само в студио и силно се ретушират. Тя ги снима навън при естествена светлина с фотоапарата си Rolleiflex. Оттогава от списанието я изпращат всяка година да снима звездите на разрастващата се киноиндустрия. Дълги години Луиз носи тежащата над три килограма камера на врата си, което довежда до сериозни проблеми с гръбначния стълб. Чак след категоричната забрана на лекарите да го прави тя започва да използва статив.
След оттеглянето на Луиз Дал-Уолф през 1960 г. до голяма степен работата й е обречена на забвение до 80те години, когато тя издава своята автобиография A Photographer’s Scrapbook. След това е поканена да направи изложба в галерия в Ню Йорк. Оттогава работите й започват да бъдат показвани все по-често. Наскоро издателство Aperture публикува и книга за творчеството й. |
A Style of Her Own в Circulo de Bellas Artes в Мадрид до 25 септември