Нови схеми за старите играчи
Променените правила за плащане на директните земеделски субсидии не разбиват концентрацията на средства при големите зърнопроизводители
Големите субсидии в земеделието вече се плащат по нови европейски правила. Целта е да бъде разбита концентрацията на средства в едрите стопанства.
В България промените обаче не са довели до съществени резултати. Най-много пари и тази година отиват при едни и същи компании от зърнопроизводството.
Макар класацията на най-големите получатели на субсидии да не се променя съществено спрямо година по-рано, голямата новина от нея е изоставането на компаниите на бизнесмена Светлозар Дичевски, спряган за най-крупния обработвател на земеделска земя в страната. Господстващото положение на зърнопроизводството над другите земеделски сектори в България е факт от години.
Основна заслуга за това естествено имат и европейските субсидии, които не са обвързани с производство, а се получават на декар обработваема земя. Такъв вид подпомагане изкриви значително структурата на селското стопанство и не помогна за повишаването нито на неговата производителност, нито на добавената му стойност за икономиката. От тази година Европейската комисия въведе промяна в правилата, за да се справи с проблемите на концентрацията, които се виждат навсякъде в съюза.
В България най- съществената част от тези промени бяха въвеждането на таван на плащанията и обвързването им с определени ангажименти, които производителите са длъжни да спазват, за да получават дотации за декар. На теория тези нови правила трябваше да доведат до по-справедливо разпределение на средствата. На практика обаче и през 2015 г. наймного пари са отишли в същите 25 големи компании, които се занимават с производство на зърнени и маслодайни култури и които доминираха класацията на най-големите получатели на субсидиите и досега. Различното е, че има разменени позиции.
Променени правила
През изминалата година субсидиите за земеделие като цяло нарастват. Заедно с това нарастват и кандидатите за тази подкрепа, като броят им се е увеличил до 115.5 хил. Според данни на Държавен фонд „ Земеделие” (ДФЗ) през 2015 г. изплатените субсидии са били близо 2 млрд. лв. Те са разпределени в 25 схеми, като някои от тях са насочени към животновъдния сектор, плодове и зеленчуци и тютюн. Новото е, че около 30% от бюджета за подпомагане на фермерите е обвързан с определени ангажименти от тяхна страна към климата и околната среда. Това са т.нар. зелени плащания.
В добавка бяха въведени и тавани на сумите, които производителите могат да получат, без значение какви площи обработват. Този механизъм, който отдавна се прилага в други европейски държави, цели по-балансирано разпределение на средствата и елиминирането на концентрацията им в големите стопанства. От 2015 г. за фермерите, които са декларирали площи за подпомагане за суми над 150 хил. лв., се прилага редукция на плащането в размер на 5%, а тези със суми над 300 хил. евро не получават нищо отгоре. Във всички случаи обаче им се приспадат направените разходите за заплати, осигуровки и данъци, които са свързани със земеделската дейност. Именно заради това изключение и сега най-големите зърнопроизводители са надминали в пъти въведения таван от 300 хил. евро, което означава, че, ако не друго, новостта е спомогнала секторът да заработи на светло по отношение на работната ръка.
Що се отнася до другите ефекти от новите правила, не може да се каже, че са допринесли особено парите да се разпределят по-равномерно. Макар и да има едри компании с намаляващи субсидии, от предоставените на „Капитал” данни от ДФЗ се вижда, че 20-те най-големи получатели на дотации- те отново са същите играчи, а общата сума, която са усвоили, е почти еднаква с тази през 2014 г.
Преди - накуп, сега - на части
За да се анализират новите данни обаче, трябва да се направи уточнението, че през 2015 г. зърнопроизводителите са получавали субсидиите си по две основни схеми. Едната е базовото плащане за декар, която наследи досегашния механизъм за разпределяне на средствата, а другата - зеленото плащане, което също е за декар, но е обвързано с ангажименти за смяна на културите на една и съща площ, поддържане на 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи и др. През тези две схеми са разпределени над 1 млрд. лв., а най-големите 20 производители са разделили 50.8 млн. лв. спрямо 50.7 млн. лв. по схемата, прилагана година по-рано. Пак през тях - базово и зелено - земеделците са получили около 30 лв. на дка, или почти колкото и през 2014 г. За 2014 г. 94 хил. земеделски производители са разпределили 950 млн. лв. Само 20 от тях са разделили близо 6% от тази сума.
От друга страна, растат и дотациите им по мярката „Агроекология” от старата Програма за развитие на селските райони 2007 - 2014 г. Въпреки че тя е вече затворена, по нея вървят плащания заради поетите петгодишни ангажименти за поддържане на площите. По тази мярка големите зърнени компании в топ 20 са разделили още 24 млн. лв. спрямо 17.2 млн. лв. през 2014 г.
Видимо субсидиите не само не намаляват, но дори има опции за тяхното увеличение зара-
Чрез базовото и зеленото плащане земеделците са получили около 30 лв. на дка, или почти колкото и през 2014 г.