Ще може ли Европа да се пази сама
Доналд Тръмп, опитът за преврат в Турция и Brexit подлагат на стрес тест отбранителните способности на Стария континент
ят проблем е, че тя поставя под въпрос основополагащия принцип на Северноатлантическия алианс: че атаката срещу една държава членка автоматично задължава останалите да я защитят. В случая със САЩ става дума за участието на държавата, чийто военен бюджет превишава парите за отбрана на следващите 10 страни, взети заедно.
Именно това правило, записано в член 5 на Вашингтонския договор, е фундаментът на европейската архитектура за сигурност и причината Старият континент да бъде опазен от пълномащабен военен конфликт през последните 70 години. Запитан директно дали САЩ биха се отзовали в подобна ситуация, Доналд Тръмп, който и преди е определял НАТО като рудимент от епохата на студената война, енигматично отвръща: „Ако те изпълняват своите задължения към нас, отговорът е да.“
Има ли отбрана без Чичо Сам
В момента САЩ е най-големият доставчик на сигурност в Европа. Американските сухопътни войски имат разположени около 65 хил. военнослужещи на територията на континента, основно в неговата западна част. Последното е проблем, тъй като придвижването на бойните подразделения не може да стане достатъчно бързо, за да предотврати светкавична хибридна операция от типа на инвазията в Крим. Според обещанието на министъра на отбраната Аштън Картър Пентагонът трябва да увеличи четирикратно бюджета за въоръжените си сили в региона през фискалната 2017 г., като той ще достигне 3.4 млрд. долара. Тези средства трябва да се използват за изграждане на високомобилна бронирана бригада за и предно разполагане на бойна техника, която да позволи по-бърза реакция при кризи.
Американските въоръжени сили също така трябва да играят ключова роля при предното разполагане по източния и южния фланг на НАТО. То бе одобрено по време на срещата на високо равнище във Варшава в началото на юли, когато бе решено, че алиансът ще разположи четири батальона в Полша, Латвия, Литва и Естония, както и мултинационална бригада в Румъния. Не е ясно каква част от това ще се случи на- истина, ако Доналд Тръмп влезе в Белия дом.
Вероятността за избор на изолационистки настроен американски президент, който да се опита да преразгледа ангажиментите на най-силната армия в света към защитата на Европа, е най-големият, но не и единственият политически риск пред НАТО. Към него се прибавят събитията, които последваха неуспешния опит за преврат срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган, както и референдумът за излизане на Великобритания от ЕС. И докато Brexit-ът по-скоро ще има негативен ефект върху финансирането на британските въоръжени сили в средносрочен и дългосрочен план, драматичните събития в югоизточната ни съседка провокираха мащабни чистки в турската армия. Тя е втората по големина в Северноатлантическия алианс след американската, но в момента на практика е в ступор, тъй като около 1700 военнослужещи, от които около 160 генерали (включително и под командването на НАТО), бяха арестувани.
„Едва ли проблемът с турската армия ще бъде разрешен в близките години. Ердоган ще се опита тотално да я овладее. В краткосрочен план това поставя под въпрос изпълнението на операции на съюзници срещу ИДИЛ в Сирия и Ирак“, коментира за „Капитал“бившият военен министър Тодор Тагарев. Също така кризата в Турция може да постави на карта участието на страната в инициативата за подсилване на натовските сили в Черно море, която трябва да се обсъжда през октомври. Евентуалното излизане на турския флот от подобна съюзническа операция ще е видим индикатор за хлад в отношенията между щаб-квартирата на алианса и президента Ердоган. Което ще ерозира сигурността по югоизточния фланг на НАТО. Това пряко засяга България, тъй като, от една страна, Русия ударно милитаризира Кримския полуостров, разполагайки там квазибалистични, противокорабни и противосамолетни ракети с обсег няколкостотин километра, а, от друга, страната ни е под постоянен миграционен (и потенциално терористичен) натиск през територията на Турция.
Евроармия на хоризонта?
„ Доналд Тръмп, който има шанс да е следващият президент на САЩ, каза в сряда, че при неговото управление САЩ може и да не защити автоматично натовски държави, които са атакувани от Русия. Това означава, че се изхвърля през прозореца самият фундамент на НАТО като военен съюз, като колективна отбрана. Тръмп е казвал и преди, че според него НАТО е изживял времето си. Какво трябва да направят европейците в тази ситуация? Мисля, че нямаме друг избор, освен да приемем това на- сериозно. Трябва спешно да ускорим изграждането на европейски стълб на НАТО. Така че ЕС да има възможност да се защити, ако е необходимо.“Така коментира ситуацията Ги Верховстад, лидер на европейския либерален алианс ALDE и бивш премиер на Белгия. Либералите предлагат изграждане на европейски интегрирани въоръжени сили, за чиято основа да послужи Eurocorps. Това е военна структура на ЕС от около 1000 души основно от шест държави – Германия, Франция, Испания, Белгия, Полша и Люксембург. На теория тя може да командва въоръжени сили с численост около 65 хил. души, като основата е френско-германска бригада. Преди около две седмици от германското военно министерство изтече стратегически документ, според който Берлин е узрял да загърби своята стратегия за използване единствено на „мека сила“и иска да поеме по-активна роля в отбранителните политики на ЕС и НАТО, като „активно помага за формирането на световния ред“.
„Трябва ни общ военен щаб и коалиция, която да действа като постоянна структура на база на Договора за ЕС. Евентуално тя може да еволюира и до европейска армия“, коментира влиятелният германски евродепутат Елмар Брок, председател на комисията по външни работи в Европейския парламент. За изграждането на самостоятелна европейска армия говори преди няколко месеца и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Само преди месец пък офисът на върховния представител на ЕС по външните работи и сигурността Федерика Могерини излезе с 60-страничен документ, в който също се препоръчва създаването на европейски въоръжени сили. „НАТО съществува, за да защитава от външно нападение своите членове, повечето от които са европейски страни. Европейците обаче трябва да сме подобре екипирани, обучени и организирани, за да допринасяме решително за това колективно усилие, а също така да действаме автономно, ако и когато е нужно“, се казва в доклада.
Проблемът е, че създаването на европейски интегрирани въоръжени сили, базирано основно на усилията на Германия и Франция, ще е далеч по-проблематично без участието на Великобритания, която в момента разполага с най-добре оборудваната и реално боеспособна армия в ЕС. От друга страна обаче, на политическо ниво Лондон беше най-големият противник срещу изграждането на европейски отбранителни структури, командвани от Брюксел. Така че евентуалният Brexit парадоксално може да доведе до по-бързото сформиране на европейска армия. Особено ако се окаже, че Европа вече не може да разчита на американската и турската армия.
Тръмп подрива сигурността на Европа като обвързва ангажиментите на САЩ в НАТО с фискални условия.