Източна Европа страда от големия брой емигрирали, но връщането им е задача с повишена трудност

На изток от рая, където липсват хора

5.5% от населението на Източна Европа са емигрирали през последните 25 години. Това забавя икономическия растеж и конкурентоспособността на тези страни.

Изпратените от емигрантите средства влияят положително върху потреблението, но ефектите са временни, защото не се влагат в инвестиции.

Централноевропейските страни са от най-активните в прилагането на стратегии за привличане на емигранти, но те са с ограничен ефект.

Необходимо е цялостно подобрение на икономическата среда и перспективите в региона, за да се върнат по-голяма част от емигрантите. души са си тръгнали от региона в посока Западна Европа и САЩ от падането на комунизма до днес, твърди доклад на МВФ, публикуван миналата седмица. Най-засегната е Югоизточна Европа (България, Румъния, Хърватия и Албания), където около 16% от населението към 1990 г. са емигрирали на Запад.

Миграцията всъщност е подхранила икономическия ръст на ЕС като цяло, но е намалила с 0.6 - 0.9 процентни пункта средния годишен ръст на страни като Албания, Черна гора, Румъния, Латвия и Литва в периода 1999 - 2014. Това предимно се дължи на загубата на работна ръка, както и на влошаването на уменията на работещите, съобщава още МВФ. Разбира се, тъжните констатации не променят причините, поради които източноевропейците предпочи- тат да емигрират - търсене на работа и по-добри кариерни възможности, на по-високи доходи и като цяло на по-високо качество на живот. А коригирането на някои от тези причини става с времето и по-трудно, защото голяма част от най-образованите хора, които биха могли да ги осъществят, вече не са в страните си. И връщането им е задача с повишена трудност.

Икономикс на миграцията

Емиграцията на около 5.5% от населението на Източна Европа към 1990 г. е забавила икономическия ръст и наваксването на размера на доходите в региона с тези в Западна Европа. Като цяло 8 от 10 мигранти са избрали да се преместят именно в Западна Европа (предимно Германия, Испания и Италия). Извън европейския конти- нент най- привлекателната дестинация е била САЩ (1 на всеки 10 мигранти). Най-неприятната последица от тази безпрецедентна по своя мащаб емиграция за източноевропейските икономики е намаляването на работещите и продуктивността, поради което спада и конкурентоспособността им, твърдят от МВФ.

Тъй като по-голямата част от емигриралите са в работоспособна възраст, се изкривява и структурата на населението. Това налага и преорганизирането на бюджетите, като се отделят повече средства за социални разходи спрямо БВП. И докато послабо образованите емигрират заради ниски доходи, висококвалифицираните са емигрирали и заради лошо качество на институциите и ниското качество на живот. При продължаващи мигрантски потоци БВП на човек от населението в балтийските страни, България и Румъния ще спадне с 4% до 2030 г., изчисляват още МВФ.

Разбира се, има значителни разлики между отделните страни. „Например около една четвърт от населението на Молдова е напуснало страната, докато полските емигранти са значителни като брой, но не и като дял спрямо общото население на страната“, коментира пред „Капитал“проф. Макс Споор, преподавател по икономически дисциплини в Erasmus University Rotterdam. Румъния, Литва, Латвия и България са другите държави освен Молдова с най-голям дял на мигрантите спрямо общото население.

Има значение, че голяма част от източноевропейските имигранти са емигрирали в други страни от Източна Евро- па - молдовци в Румъния, украинци в Полша и Русия, румънци в Унгария и др., което омекотява ефектите от емиграцията за тези страни. За страни като България обаче, където пристигащите имигранти са малко, последиците от вълните напускащи са по-тежки.

И нещо (почти) положително

Ако има някакъв плюс от икономическа гледна точка, това са изпратените пари от емигрантите. За много страни тези средства се явяват най- големите външни инвестиции, които в повечето случаи стимулират местното потребление и т.нар. финансово задълбочаване (размера на частните кредити или депозити към БВП), пише МВФ. В Молдова, Косово и Босна и Херцеговина делът на емигрантските средства спрямо БВП