Мрежата на Гюлен
Духовникът и привържениците му инвестират в качествено образование, но проповядват и силно консервативен ислям
Стройте училища, а не джамии е фразата, с която Фетхуллах Гюлен става популярен първо в Турция, а след това и в много други държави, в които той и привържениците му създават общности.
Обвит в потайност и с редки публични изяви, духовникът от години живее в САЩ, откъдето според правителството на Реджеп Тайип Ердоган се опитва да завземе властта в Турция. Гюлен беше посочен от турския президент като организатор на опита за преврат през юли, вследствие на което започна мащабна чистка срещу негови последователи във всички сфери - съдебна система, полиция, образование, медии, бизнес.
С разрастването на гоненията срещу тях, включително в България, догадките какво всъщност искат гюленистите стават важен въпрос. Искат ли налагането на ислямски халифат, или са просто са ислямски конкуренти на доскорошния си съюзник Ердоган; имат ли нещо скрито в иначе толерантния им тон; те ли са ислямският аналог на Opus Dei? Реално за дейността на гюленистите трудно може да се каже нещо конкретно, тъй като повечето обвинения идват от техни конкуренти в Турция. Допреди опита за преврат миналия месец, в който без съмнение са участвали и привърженици на Фетхуллах Гюлен, дори имаше съмнения, че предполагаема намеса на „паралелната държава“, каквато те често са обвинявани, че са създали, често не само не е подривна, но всъщност цели да запази демократичния ред в страната.
Тайна секта или клубове по интереси
Привържениците на Фетхуллах Гюлен твърдят, че движението не съществува юридически и няма структура. По думите им то е неформално, гражданско и доброволно. Хората не подават молба за членство и не влизат в организация, а на основата на личната си преценка избират дали подкрепят възгледите на духовника. Твърдят, че връзката им с “ходжа ефенди” („учителя“), както наричат Гюлен, е чрез личния му сайт, на който той изнася своите беседи. Според последователи в България той контактува само с определен тесен кръг хора, които се считат за негови ученици.
“Не може да се говори за пирамида или за някаква ясна структура на движението“, потвърждава и специалистът по османска и балканска история проф. Росица Градева от Американския университет в Благоевград. Тя определя мрежата на Гюлен като „клубове по интереси“, но прави уточнението, че трудно би повярвала, че няма никаква комуникация между по-изявените членове на групата и самия духовник или негови близки сътрудници. Проф. Градева обяснява, че базата на мрежата са местни групи, които се формират на няколко принципа - например според квартала, като рекрутирането е по много линии - приятелска, професионална, съседска, от училище. „Изключително популярни са т.нар. общежития за не толкова заможни ученици и студенти или пък такива, чиито родители са по-консервативни и не искат децата им да живеят с такива, които пият, пушат и ходят по дискотеки“, казва изследователката и допълва, че тези общежития култивират общност. Клубовете на Гюлен могат да се събират на различни места и макар да нямат собствени символи и инициации, изследователи ги оприличават на масонска ложа. Разговорите в тях могат да са по злободневни въпроси, но и по такива, свързани с религията, историята и Османската империя, която е много идеализирана като имидж.
Клубното чувство се възпита- ва до голяма степен в училищата, създавани или подкрепяни от Гюлен и поддръжниците му. Възпитаниците на тези училища, обаче не определят себе си като гюленисти и не е задължително всички да станат последователи на духовника, уточнява проф. Градева. Част от учениците се въвеждат в идеологията от по-големи свои съученици или от учители, които по-скоро се обръщат към родителите. „Избират учениците, които ще въведат в идеологията, по нюх, усещат кой ще бъде по-податлив, защото за това се изисква и да си вярващ мюсюлманин, а не всички деца в тези училища са“, казва изследователката.
Високото качество на образованието в училищата, подкрепяни от мрежата на духовника, е безспорно. Росица Градева посочва, че до голяма степен на Гюлен се отдава образоването на средната класа в Турция заради по-лесния достъп благодарение на общежитията, обучението по чужди езици и отварянето към света. Завършилите тези училища обикновено са конкурентоспособни навсякъде и влизат в добри университети. Добрата им реализация се връща обратно в мрежата - според изследователи възпитаници на учебните заведения на Гюлен даряват голяма част от печалбата си на подкрепяни от движението организации. До неотдавна втората по ликвидност банка в Турция - Asia, се считаше също за близка до Гюлен. Според противниците на духовника активите на организацията му се изчисляват на около 150 млрд. долара.
“Движението е много децентрализирано - Гюлен е като символичен и религиозен лидер, нещо като гуру, на когото се полагат цветя“, коментира д-р Балчи Байрам, изследовател във френския научен център CNRS. Според него няма задължителна пряка връзка между Гюлен и всички организиции, които са смятани за гюленистки.
“Уважавам идеите на Гюлен, но това не ме прави част от някаква структура”, казва последовател на проповедника в България, който пожела да не бъде цитиран с името си поради натиска от Турция и сложната ситуация около привържениците на Гюлен. Добавя, че е станал последовател, след като е прочел книгите му. “Неговата философия е, че религията е личен момент и не трябва да се използва за други цели. Този подход е необвързващ и не се налагат някакви поведенчески стереотипи, за да си негов последовател”, казва той. Според гюленистите ислямът, който Гюлен подкрепя, е граждански, за разлика от политическия на управляващите в момента в Турция.
Обратната страна на монетата
Проф. Градева обаче посочва, че Гюлен и привържениците му проповядват доста консервативен турски ислям, който се базира на ценности от Османската империя. „Гюлен уважава държавата, обаче уважава повече шериата“, категорична е изследователката и дава пример с това, че според възгледите на духовника жените не са съвсем равни. Тя обяснява, че идеологията на Гюлен е част от т.нар. реформизъм в исляма през XIX - XX век, който възниква като отговор на завладяването и подчиняването на мюсюлманските територии от силните западни държави и Русия. Гюлен проповядва също, че ислямът ще неутрализира разделението на религия от държава от времето на просвещението, което за него е един от най-големите провали на човечеството, разказва още Росица Градева. Тук идват и големите прилики между идеите на Гюлен и Ердоган - и двамата се борят религията да излезе от частната сфера, където са я поставили светските режими.
“Гюлен от години се опитва да изгради образ на смирен проповедник, който желае единствено ислямско възраждане под водачеството на Турция, базирано на приближаването на науката към религията“, пише историкът Емил Джасим в бр. 45 на списание L’Europeo от август 2015 г. И допълва, че според критиците на проповедника движението, наричано „Хизмет“(„Службата“), е по-скоро ултраконсервативно тайно общество, което използва измислената от Гюлен инициатива на т.нар. интеррелигиозен диалог, за да заблуди Запада, а всъщност се подготвя за трайна турско-ислямска доминация над него. Джасим цитира и грами, изпратени от дипломати на САЩ и изтекли от WikiLeaks през 2010 г., според които „Службата“се смята за „най-могъщата ислямистка групировка в Турция“.
“За разлика от Ердоган, който се явява на избори, печели ги и носи отговорност, Гюлен винаги е предпочитал да стои в сянка и чрез последователите си, които работят в различни сфери, и медиите да влияе върху управлението на Турция”, е един от аргументите на защитниците на Ердоган. Последователите на Гюлен признават, че той няколко пъти е получавал предложения да стане министър и дори премиер от Тургут Йозал, но е отказвал. Считат това обаче за негово предимство. Убедени са, че една от основните причини за противорeчията и разрива между сегашния турски президент и “учителя” им е, че чрез просветителската си дейност и училищата се създава елит, който мисли свободно, уважава принципите на демокрацията и почита правото на закона. “Този елит не може да бъде контролиран и е заплаха за Ердоган”, смятат те.
„При Ердоган и Гюлен въпросът е за власт“, казва проф. Градева и допълва: „Борбата е безмилостно жестока - и политически, и икономически.“
При Ердоган и Гюлен въпросът е за власт.