Сиромашка радост
Българският спорт се озова в позиция, в която и един медал е повод за измиване на очите
Борбата отново се оказа спасителната сламка за олимпийското представяне на българския спорт, но недостатъчна, за да скрие мрачното му състояние.
Повечето резултати на българските олимпийци бяха далеч от представите за „кулминация на четиригодишния цикъл“. По-скоро бяха срамни.
Няколко олимпийци показаха, че не е задължително да стигнеш до медал, за да спечелиш симпатиите със силното си и сърцато представяне.
Божидар КЪРТУНОВ,
Напрегната обстановка. Върви последната минута от схватката между Елица Янкова и Патрисия Алехандра Бермудес в спора за бронзовия медал в категория до 48 кг в олимпийския турнир по борба.
Аржентинката току-що е прехвърлила 21-годишната варненка през рамо и е намалила резултата до 6:7. Рехавата бразилска публика се включва в подкрепа на българката, а тя от своя страна влага и последните си сили в удържането на аванса. Време- то изтича и Янкова започва да празнува бурно по тепиха. Напълно заслужена радост за младата състезателка, която от две години се бори при жените.
Минути след това някъде отзад в кулоарите на зала „Кариока арена 2“настава суматоха. За пръв път от началото на игрите в микс зоната за журналисти се появява спортният министър Красен Кралев, който прегръща и целува Янкова. За него освен радост този медал носи и облекчение, тъй като поне е отпаднала вероятността за първи път от 80 години България да остане без медал от олимпийски игри. И то по време на неговия мандат. Частично отпада и напрежението в българската делегация покрай масовите разочароващи представяния.
Мислехме го, но казвахме друго
В навечерието на олимпийските игри Кралев заяви: „Не мога и не искам да се ангажирам с прогнози, защото не е професионално. Все пак в осем спорта имаме сериозни шансове за от- личие. Най-сериозните са в борбата, разбира се.“Е, оказа се прав. Поне във втората част от изказването си.
Борбата отново е спасителната сламка за българския спорт. И то не напълно, тъй като за втори пореден път след Лондон 2012 класическата борба остава без медал. Този спорт е най-успешният за България на олимпийски игри, като медалът на Янкова е общо 69-и в историята. В последните години и там нещо не върви така, както трябва.
Медалът дойде пет дни пре- ди края на олимпиадата и освен облекчение беше и много малко утешение с оглед на твърде ограничените надежди до края. Какъвто и да е окончателният актив в понеделник сутринта, след закриването на игрите, резултатите показват очакваното - елитният български спорт продължава да върви системно надолу и да е все по-неконкурентен. За всички беше ясно, че двата медала в Лондон не са били случайност или липса на късмет. В Рио като гарнитура на слабото представяне дойдоха положителната допинг проба на Силвия Дънекова, скандалът с оплакалата се от агресия камериерка и отношението на сърдития Григор Димитров след ранното му отпадане.
Видял накъде отиват нещата, в Рио де Жанейро Кралев започна да се презастрахова с обяснението, че за година и половина не могат да се направят кардинални промени. Според него, каквото е могло да се свърши, е свършено, за да се създадат условия за подготовка и добро представяне на олимпийските игри.
„Знаем много добре кои (българи) имат шансове за медал и кои нямат. Тези, които нямат шансове, няма как да ги върнеш и да им кажеш, че няма да подкрепиш идването им на олимпиадата. Всяка една квота е спечелена с много битка, с много тренировки в пряк спор с останалите състезатели. Те са си заслужили идването. Друг е въпросът кой как идва подготвен“, каза Кралев.
Въпреки че в началото на мандата си твърдеше, че неговата олимпиада ще е тази в Токио, той изкара пълни 16 дни в Рио. Обяснението му е, че „найважното тук е да видим в реал- ната боева обстановка, при найголемия стрес, как реагират нашите“. Е, видяхме. И трябва да се вземат поуки.
Плахи в боева обстановка
В последните месеци преди игрите всички в българската делегация изтъкваха, че тъкмо това е кулминацията на четиригодишния цикъл. Пълните усилия и цялата енергия са насочени в тази посока. Олимпийските игри са мястото, на което е нормално да се правят рекорди и най-добри постижения - независимо дали лични или за сезона. Но така е по принцип. В българския отбор имаше немалко случаи, в които резултатите бяха дори срамни.
Атлетът Митко Ценов завърши 41-и от 42-ма финиширали на 3000 метра стипълчейз с време от близо 9 минути при личен рекорд от 8:20,97 минути, а Георги Цонов остана на последното, 39-о място в троен скок с 15.20 м (с толкова Тереза Маринова стана олимпийска шампионка в Сидни 2000). И ако Ценов подозира, че в основата на слабото му представяне е вирус, хванат по време на подготовката в Кения, то Ценов не намери обяснение. Часове по-късно Ценов публикува снимка в социалните мрежи, на която се вижда как „дави“мъката от провала. Ценов поне заяви, че не иска да се оправдава: „Представянето ми беше много зле. Нямам обяснение за това и няма да се оправдавам. Просто следващата година с резултатите си ще покажа, че това не съм аз.“Това не е първи случай в леката атлетика на трагично представяне на олимпиада и винаги се казва: “Те са си спечелили квотите, какво да правим.”
тоанета Бонева. Втората в класацията Спортист на годината за 2015 г. изтъкна след провала си в квалификациите на 10 м въздушен пистолет, че не е могла да се справи с нервността. „Пробните изстрели бяха що-годе сполучливи. Оттам нататък в момента, в който казаха „старт“, и напрежението започна. Ставаше все по-голямо и аз просто не можах да го преодолея“, каза Бонева. Тя добави, че не знае как да се освободи от напрежението. „Това искам някой да ми каже (как да се успокои). Който може да преодолява напрежение, да дойде и да ми каже“, заяви българката, която при заминаването за Рио показа амбиции за медал от игрите. В неофициален разговор Кралев посочи, че иска към всяка федерация да има психолог.
Друго оправдание за неуспехите се оказа традиционният фактор „съдийство“. Тримата боксьори - Станимира Петрова, Симеон Чамов и Даниел Асенов, дойдоха в Рио с поглед към челните места, но никой от тях не спечели повече от победа. Председателят на Българската федерация по бокс Красимир Инински изтъкна, че е очаквал медали, но реферите са попречили това да се случи. Погледнато обективно, основания да е недоволен от съдийството имаше само Чамов.
Тези оплаквания идват на фона на твърденията на Кралев, че боксът и борбата са съдийски спортове, т.е. всички в България са наясно с това. Спортният министър често се хвали, че работи по въпроса със съдийството в бокса и затова взимаме домакинство след домакинство на състезания при жените. София ще е домакин на световно първенство за жени през 2018 г., но явно и това не помага. По-големият въпрос е защо само трима боксьори стигнаха до Рио след цялото министерско обгрижване в последната година. През тази година федерацията на Инински е твърдо на трето място по държавно финансиране с 1.74 милиона лева и беше голямата надежда на Кралев за пробив. Всъщност министърът не може да бъде упрекван в едно - още когато дойде на власт, беше наясно за предстоящия провал в Рио и че най-голяма вероятност е да има медал или в женската борба, или в женския бокс. Затова и беше променена схемата за финансиране на елитни спортисти, за да се дават повече пари на по-млади състезатели. Елица Янкова е точно такъв пример. Това обаче не променя факта, че още много фактори не се отчитат при държавното финансиране на спорта и това позволява на олимпийските федерации да получават стотици хиляди и дори милиони левове по неясни причини. Защото те нито произвеждат шампиони, какъвто критерий им трябва за финансиране, нито разширяват базата си от спортуващи, т.е. да се насочат към повече масовост.
Може и с малко пари
Всъщност олимпийските игри в Рио показаха, че финансирането не е задължително обвързано с доброто представяне. Така например джудистът Ивайло Ива-
Олимпийските игри в Рио показаха, че финансирането не е задължително обвързано с доброто представяне.