Englishman in Миндя Фотографът Тим Клинч за живота на път и как България се превърна в негов дом
О“О, Боже, не, никога не бих направил подобно нещо...”, отговаря професионалният фотограф Тим Клинч на въпроса дали все пак някога би се върнал във Великобритания. Извинява се, че все още не може да говори добре български, но уверява, че съвсем скоро ще отделя по час на ден за изучаването му. Засега езикът му стига, колкото да пусне някоя шега или да си поръча бира, а останалото може да се обясни и с ръце. “Посвещавам сутринта на работата си, а следобедите на разходки наоколо. В селото ме мислят за луд, тъй като всеки ден разхождам кучето си, вместо да го пускам само. Но какво да правя, англичанин съм, трябва да имам куче за разхождане...”, казва Тим Клинч по Skype от дома си в Миндя. Зад него се вижда обширна библиотека. От време на време въпросното куче, Бъни, влиза в кадър. Намира го оставено пред къщата си като пале. “Когато ветеринарят попита дали да го впише като “смесена порода” или “селска”, с гордост казах “селска”.“
Напоследък Тим е отдаден на проекта си да направи портрети на всички жители на Миндя. Планира изложби в София и Велико Търново, а междувременно има издателство в Англия, което проявява интерес да издаде фотоалбум със снимките. Приходите ще отидат за поправката на покрива на читалището в Миндя. Произнася думата почти като “чистилище” и донякъде мястото действително е пречистващо за него след живот на много места и с много завои.
Роден е преди 60 години близо до Портсмут. Баща му е във флота, което означава постоянно местене за семейството из крайморските градове на Великобритания. Впоследствие той става англикански свещеник. “Отраснах в изключително религиозно семейство, което ме направи най-големия атеист, който може да срещнете. Станах свидетел на невероятното лицемерие на църквата.” Майка му работи като детска учителка. “Но след това стана професионална съпруга на свещеник, което означава да приготвяш големи количества чай всеки ден.”