Какво не показа проверката на банките

“С направените уточнения крайните резултати са по-адекватни на мащабите и сложността на банковото посредничество в България”, обясняват от БНБ. Към методологията на стрес теста няма публикувани такива добавки.

Такива обаче е имало поне няколко, като двама източници от консултантския бизнес обясниха, че виждат сериозно калибриране на данните в писмо от 20 юли, т.е. буквално дни преди финализирането на резултатите. С него се обяснява как и в каква степен рисковопретеглените активи, декларирани преди AQR, трябва да се намалят вследствие на наложените допълнителни провизии вследствие на упражнението. Тъй като рисковопретеглените активи са единият компонент от основния индикатор при преглед и теста CET1, тяхното намаляване всъщност покачва коефициента във финалния резултат и те започват и от по-добра позиция стрес теста.

“Тези указания не представляват промяна в методологията, а са инструкция към доставчиците на услуги с цел да се прилага еднакъв подход и да се осигури спазването на Регламент (ЕС) 575/2013 при изготвянето на необходимите входящи данни за изчисленията по стрес теста, които да включват резултатите от ПКА”, обясняват от БНБ, които не коментираха ефекта от него, а само казаха, че така резултатите стават “по-коректни”. Според част от експертите, с които говорихме по темата, изменението е съществено, приложените от БНБ конкретни множители не е ясно как са определени и, така зададени, те всъщност облагодетелстват в голяма степен именно банките, на които са наложени най-високи провизии. Съответно банките, които са отчитали най-некоректно качеството на активите си. Според други, включително и запознати с данните, ефектът не е бил съществен. Така или иначе остава проблемно, че писмото, с чийто текст “Капитал” разполага, не е било оповестено и БНБ няма желание да се обяснят детайлите по него.

Изпит без двойки

Другото съществено изменение е в интерпретирането на резултатите от самите стрес тестове. В методологията на стрес теста, публикувана на сайта на БНБ на 28 април, бяха предвидени два сценария - базисен (който отговаря на макроикономическата прогноза на БНБ до 2018 г.) и утежнен (който предвижда рецесия с дефлация и спад на цените на имотите). За всеки от тях са посочени референтни стойности на CET 1 - съответно 8% и 5.5%. Макар да не са наречени имплицитно така, те съответстват на праговете, които ЕЦБ и Европейският банков орган бяха заложили при техните стрес тестове през 2014 г. Тогава нивата под тях се приемаха за капиталов недостиг, като най-ниското от трите

БНБ в началото тръгна със заявка за пълна прозрачност, но финално публикува по няколко недостатъчни числа за всяка банка. Над БНБ остава съмнението, след като изводите и мерките изглеждат по-меки от очакваното и от вече констатираното от банков надзор.

съотношения CET 1 (след прегледа, след базисния или след утежнения сценарий) се приемаше за сумата, която трябва да се попълни. При базисния сценарий се даваха шест, а при утежнения - девет месеца срок за това.

При обявяването на резултатите обаче референтните стойности никъде не са споменати. Вместо това се заявява, че резултатите от стрес теста няма да имат пряк количествен ефект върху капитала на банките и съответно вследствие на тях няма да се налагат директно мерки, а “ще бъдат вградени в процеса на надзорен преглед и оценка”.

“Стрес тестът не определя формални прагове, водещи до оценка „преминал“/„ непреминал“, което е в съответствие с последната практика на ЕБО”, казват от БНБ и наистина при публикуваните в последните тестове за най-големите европейски банки това е така. Въпреки това анализаторите продължаваха да приемат нивата под старите прагове за провал, а единствената банка с отрицателен капитал при утежнения сценарий Monte dei Paschi di Sienna беше принудена при обявяването на резултатите директно да обяви мерки по набиране на капитал. Освен това и методологията на БНБ продължава да си съдържа референтните стойности и няма публикувани промени и уточнения.

Така, ако БНБ беше приела референтните стойности за отправна точка, от която да се смята капиталов недостиг, при утеж- нения сценарий отрицателните стойности на ПИБ (-6.9%) и Инвестбанк (-7.7%) щяха да означават по 12-13 процентни пункта под прага. Това са стотици милиони капитал за набиране, което би граничело с невъзможното за акционерите на банките. “Този подход е следван и от БНБ с цел еднакво третиране на банките, опериращи в страната, с тези в ЕС и еврозоната”, обясняват от БНБ. “Нивото на устойчивост може да бъде различно при различни банки в зависимост от бизнес модела и структурата на активи и пасиви. Това може и трябва да се отчете именно в процеса на надзорен преглед и оценка. На тази основа се правят и заключенията за необходимите допълнителни капиталови буфери или за необходимостта от надзорни препоръки на индивидуална основа”, коментират още решението си от централната банка.

Няколко числа ви стигат

Другият голям проблем на българския AQR е заниженото ниво на прозрачност. БНБ в началото тръгна с обратна заявка, като обяви пълната методология и ключовите промени по нея. На финала обаче бяха публикувани и много по-малко данни, отколкото при аналогичните процедури в еврозоната. Макар БНБ да обявяваше, че ще публикува данните по бланката на ЕЦБ, и дори я пращаше на журналисти при запитване как ще изглежда информацията, като крайно получихме изменена версия на първата страница с основните изводи, но не и още няколко с детайлни данни. При AQR и стрес тестовете на ЕЦБ от 2014 г. имаше още шест страници с разбивки, а при последните стрес тестове, публикувани две седмици преди българските, за всяка банка имаше по 29 страници детайлни таблици.

“Публикуваната информация е съобразена с реалните мащаби и сложност на дейността, извършвана от банките в България, която е различна от тази на 51 най-големи и системно важни банки в ЕС, които бяха обект на общоевропейския стрес тест, извършен от ЕБО. Предоставената информация отговаря изцяло на поставените в параграф 9 от ЗВПКИИП изисквания”, коментираха от БНБ.

Въпросният параграф е вмененото от депутатите задължение на централната банка да извърши проверката и не съдържа детайли какво да бъде публикувано. А и обяснението, че си изпълнил някакъв абсолютен минимум, не е особено съдържателно. Реално на база на публикуваното от БНБ дори не може да се сметне за всяка банка на какъв капитал и какви активи съответстват съотношенията, до които е достигнато. А какво остава да се разбере на кои портфейли са наложени корекции и как биха реагирали те при проиграваните сценарии.

Всичко това трябва да се приеме на доверие, което е най-дефицитната стока на централната банка.

При липсата на данни остават и много въпросителни как точно са оценявани портфейли от ценни книжа (също често в свързани лица) на неликвидната Българска фондова борса. Подобни притеснения изразиха и от Fitch, които в анализа си за AQR резултатите изтъкват, че липсата на детайли как са правени корекциите ограничава прозрачността и намалява възможността за сравнение между банките.

По-малко от вече разкритото

Но може би най-съществената база за съмнение е, че въпреки мащабността на упражнението изводите и мерките изглеждат дори по-меки от това, което самите служители на “Банков надзор” са разкривали през годините. Изтекли доклади от надзорни инспекции в КТБ през 2011 г. и в ПИБ през 2012 г. (публикуван преди дни от сайта “Биволъ”) показват ясно, че в БНБ през цялото време е имало пълно знание за проблемите с качеството на активите и на двете банки, както и с методите за прикриване и недеклариране на проблемни и големи експозиции (виж текста за ПИБ).

Още тогава са констатирани и нарушения при оповестяването на големи експозиции и че не са налагани провизии на база на влошени резултати на свързани лица с кредитополучателя. Сега обаче прегледът не констатира никакви отклонения по тази линия. Това е нещо, което трудно може да се приеме не само за ПИБ, след като например се твърди, че е проверен почти целият корпоративен портфейл на ЦКБ. Банката от групата “Химимпорт” има солидни експозиции към лица, за които има доста индикации за свързаност.

“Биволъ” цитират и надзорна инспекция в ПИБ от 2015 г., която според източници на сайта също е констатирала нарушения. От БНБ са коментирали пред онлайн изданието, че предписанията след доклада от 2012 г. са „частично изпълнени“, а тези от 2015 г. са изцяло изпълнени. Според източник на “Капитал” обаче около този доклад е имало доста напрежение в БНБ и финалният вариант е бил смекчен, след като е бил върнат за доработване от подуправителя Димитър Костов.

Всичко това хвърля още съмнения върху публикуваните фрагментарни резултати от прегледа и стрес тестовете, които практически не позволяват анализ на качеството на активите на банките - или приемате няколкото числа за чиста монета, или не.

Въпрос на поднасяне

Това, че БНБ поставя като пръв приоритет стабилността, а не разкриването на цялостната картина, не е изненадващо. Страхът от интерпретации и свръхинтерпретации на данните пролича и от комуникационната стратегия на централната банка. Два дни преди публикуването на резултатите управителят на БНБ Димитър Радев излезе с изявление, публикувано на сайта на институцията. При липсата на данни, чрез които да бъде контрирано, изявлението зададе тона на отразяването на резултатите, а записът му и във видео позволяваше да бъде подето и от телевизиите.

Така при публикуването на резултатите вече официалната версия беше предадена: Всички банки имат капитал над законовия минимум от 4.5%. Общо за системата и при двата сценария показателите са високи. Няма да се ползват държавни средства.

И макар и до голяма степен верни, тези изводи използват средните стойности, за да отклонят вниманието от идентифицираните проблеми. Това е и очаквано - никоя централна банка не би заострила сама вниманието към невралгичните точки и да рискува да си навлече системна криза. Тя би трябвало да разчиства проблемите на спокойствие, а не под светлината на общественото внимание.

Същевременно обаче при дефицита на доверие към нея БНБ би трябвало да е максимално прозрачна, за да тушира всяко подозрение, че с резултатите се прикрива нещо и регулаторът не се огъва под корпоративен натиск. В момента банковият надзор имаше уникален шанс да прояви твърдост - външната оценка му даваше легитимация да действа, а финансовото министерство беше набавило ресурс да подкрепи и по-резки мерки. Дори със самото му набавяне и обществото беше сравнително подготвено за такъв сценарий. БНБ пропиля този шанс и сега за нея предстои още един дълъг и мъчителен стрес тест - да докаже, че скъсването с модела “Искров” реално се е случило.