Какво ще прави Борисов в Турция
България няма ясна политика нито към Анкара, нито към Москва. Опитите да играе самостоятелно с Ердоган и Путин могат да са опасни
Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за университетски изследвания на университета „Харвард“, посочва две причини защо България не успява да има последователна линия към Турция и Русия. „Първо, мненията в публичното пространство са поляризирани, особено за Русия. Отношенията с Москва и Анкара се експлоатират вътрешнополитически. По-важната причина е, че позицията на Русия и Турция спрямо Запада непрекъснато търпи промени. И България се опитва да се адаптира към средата“, казва Бечев пред „Капитал“.
Примерите само от последните дни показват колко не се получава. Единственото възможно обяснение за унизителните коментари на Борисов как Путин не бил сърдит, когато му се обадил да си говорят за възкресяването на „Южен поток“и АЕЦ „Белене“, е това да се привижда като някакъв коз в опитите за продажба на скъпите реактори за централата на трета страна. В същото време, когато в края на юли енергийният министър Теменужка Петкова беше в Москва за разговори какво да се прави с оборудването за централата, за което на България се начисляват 167 хил. евро лихви на ден, колегата й Александър Новак отказа да се види с нея, защото не бил подготвен да обсъжда темата. Отношението на Москва ясно показва, че когато хленчиш, никой не те уважава.
Закарването на гюлениста Абдуллах Бююк на граничния пункт Капъкуле буквално в чувал и в разрез с няколко български закона и международни конвенции, както и предаването дни покъсно тихомълком на Анкара на двама заподозрени членове на ПКК, за което се разбра само от кратки съобщения в турските медии (като статията в „Йени шафак“със заглавие „Опаковаха ги в България“) също не могат да се обяснят само със сложната международна обстановка. За България и в поспокойни времена е трудно да води последователна политика към Турция. А и както казва Димитър Бечев: „Показните хайки срещу Гюлен или кюрдите няма да ни донесат кой знае какви ползи.“
Отчаяната позиция на София не може да бъде извинена нито с проклятието на географията, поста- вила ни в менгемето между два агресивни квазиимперски проекта, нито с това, че докато „големите началници в света“не вземат да се разберат и решат кризите в Сирия и Украйна, за нас не остава нищо друго, освен да превиваме гръбнак и да правим съмнителни договорки под масата с авторитарните режими в Анкара и Москва.
“Проблемът е, че ние водим безхарактерна политика. Вместо ясно да формулираме и отстояваме целите си, ние гледаме да се скрием зад някой друг. Политиката да се харесаш на всички е обречена - няма решение, особено когато напрежението се увеличава“, казва пред „Капитал“бившият външен министър и бивш вицепремиер Ивайло Калфин. Резултатът е, че България
София не се държи като част от ЕС и НАТО, а сякаш е сама.
става непредвидим партньор, на който не може да се разчита и още по-малко може да се уважава. „По отношение на Турция силата ни е, че сме част от ЕС. Недопустимо е да повтаряме думите на Ердоган, че ЕС не прави нищо, а Турция върши подвизи. Създаването на впечатление, че сме на страната на турските власти и заставаме срещу ЕС, е много грешно. Ако имаме критики към ЕС, те се обсъждат там. Пред Турция ние сме ЕС“, посочва Калфин. Според него в случая с Турция София трябва да има принципна позиция както към опита за преврат, така и срещу репресиите след него. Рискът е, че вместо това с надеждата да получи някакъв неясен „двустранен механизъм“за проблема с бежанците Борисов ще се остави да бъде размахван от Ердоган като доказателство, че Турция не е изолирана. Хубаво ще бъде и при срещите си в Анкара премиерът да не говори само за бежанци, а да подаде ръка за решаване на някои от брадатите проблеми, които точно сега Турция може да е по-отворена да реши - от радиосигналите, през намесата във вътрешната ни политика, до износа на ток.
И както би могло да бъде
Паниката да не настъпим руска или турска мина няма как да мине нито за смислена политика, нито дори за дипломатическо лавиране. Бившият посланик на България в Москва Илиан Василев описва линията, която София трябва да следва към Москва и Анкара, като „равнодистанцирана, с уважение и достойнство, но с гръбнак и твърдост“. „Комплексите за малоценност, които ни внушават и протурските, и проруските среди, че сме относително малки и беззащитни, не почиват върху реалните възможности за реакция и защита на нашите ценности. Именно принадлежността на България към колективни системи за сигурност и развитие, каквито са ЕС и НАТО, ни дава възможност да мобилизираме външен мрежов ресурс, който да ни позволи да противостоим и неутрализираме много по-големи заплахи от тези, с които сами и в изолация можем да се справим“, казва Василев пред „Капитал“. Той формулира дългосрочните интереси на София към двата й големи съседа като „развитие, сигурност и добросъседство“. И добавя, че те няма как да бъдат постигнати, докато български официални лица не само се страхуват да заявят открито несъгласие с Путин и Ердоган, но и „дори се опитват да сервилничат, като критикуват ЕС и НАТО, че не са достатъчно справедливи към Москва (за санкциите) и към Анкара (за визите)“.
В случая с Русия целта на България би трябвало да бъде политика на сдържане по линия на НАТО и договаряне на най-изгодни условия по газовите доставки, без да говорим на едро за някакви колосални проекти, смята Димитър Бечев. „Дългосрочният ни интерес е в Русия да има завой към Запада и смекчаване на режима. А също и реформи в руската енергетика към повече конкурентност и прозрачност, които да се отразят и у нас“, посочва Бечев. По отношение на Турция найдобрият вариант за България е тя да остане обвързана с ЕС, да не завие към диктатура и икономиката й да расте солидно.
Както обобщава Илиан Василев: „България не може да има успешна политика спрямо Москва и Анкара, ако там не усетят, че сме решителни и че зад нас стоят съюзниците ни.“Всичко останало ни обрича да бъдем винаги като смачканата трева, която според африканската поговорка страда независимо дали слоновете се бият или правят любов.