Николай Илчев, Jessup и сдружението
През 2009 г. Николай Илчев, Димитър Делчев и Валери Петков основават Сдружението за международни състезания по право, което обединява треньори (като Дима) и млади юристи, които искат да популяризират тези събития и да мотивират младите.
Николай е завършил международни отношения и работи като данъчен консултант: „Искаме да разширим участието на студентите в такъв тип състезания“, разказва той за целите на сдружението. „Идеята ни е да натрупаме маса от хора, които са участвали в такива състезания, защото те, освен че са придобили умения, са имали възможността да отидат и да се видят с хора, които имат същите интереси, образование, желания, имали са възможност да обменят опит с тях, да разберат повече за тяхната държава.“
Според него „това са хора с по-широк мироглед от обикновените студенти по право, а това им помага да бъдат не само по-добри юристи, но и да бъдат по-добри като граждани - да помагат за развитието на висшето образование и като цяло на държавата“.
Освен сдружението Николай е треньор на отборите, участвали в едно от най-реномираните състезания по международно публично право - Phillip C. Jessup International Moot Court Competition. То е симулиран процес между две държави пред Международния съд на ООН в Хага.
През 2015 г. отборът на СУ достига до 16-о място и взима първа награда за писмените защити на международните кръгове. Студентката Цветелина ван Бентъм е 26-а, а колегата й Евгени Минчев – 59-и в индивидуалното класиранe.
Софийският университет се класира 43-ти на международните кръгове, Златина Гаджева е 24-та в индивидуалното класиранe (най-добро постижение за България), Лия Харизанова – 99-а, от близо 400 участници. Класирането на Цветелина и Златина означава, че са в топ пет на състезателите, чийто майчин език не е английски.
Николай Илчев разказва, че бившите състезатели продължават да учат в чужбина: „Има вече много примери на хора, които съм тренирал. В отбора на Софийския университет имаме двама души, които са в „Харвард“, няколко души в „Оксфорд“, други хора с докторантури в Холандия, в Швеция.“
Те се връщат в България, за да работят „по-често не в правораздавателната система, трябва да бъдем честни - в частния сектор“. Той допуска, че това се дължи на „факта, че те са такъв тип хора, които трудно си представят да виреят в сегашната правораздавателна система“.
Той не иска да влиза в ролята на, както казва, armchair quarterback ( дървен философ, всезнайко), когато коментира правораздавателната система: „Проблемът според мен е, че, първо, наистина не можем да говорим за независима съдебна система и, второ, за ефективна съдебна система.“
Той дава пример от собствения си опит: „Аз работя в частния сектор като данъчен консултант и имам някакво наблюдение за съдебната система в този аспект - защита на данъкоплатци от действията на НАП. Мога да кажа, че тази система във фазата на съдебно обжалване не е това, което може и трябва да бъде.“
Николай е категоричен: „ Тази нереформирана и не независима съдебна система пречи много за развитието на България. Мога да го кажа от опита ми в работата с чуждестранни инвеститори, а и с български компании също - трудно е да правиш бизнес, когато нямаш сигурност.