Ще тръгнат ли пак бежанците през Балканите
Въпреки напрежението между Турция и ЕС повторение на лятото на 2015 г. е малко вероятно
Мигрантският натиск към България и Гърция се е увеличил леко след опита за преврат в Турция, но е несравним с миналогодишния.
Бежанската сделка между Турция и ЕС е само една от причините за намаляването на човешкия поток. Затягането на граничния контрол по балканския маршрут е другият важен фактор.
Ако сделката се провали, ще загубят и Турция, и Европа. С обтягането на отношенията след проваления опит за преврат в Турция има риск да се стигне дотам. ването на отношенията между ЕС и Турция, ако се стигне до разпадане на бежанската сделка, сключена между Брюксел и Анкара през март. Това става все по-вероятно поради две причини - репресиите срещу политическите опоненти на президента Реджеп Ердоган след неуспешния опит за преврат в страната, както и евентуалният провал на преговорите за постигане на безвизов режим в ЕС за турски граждани.
В края на юли председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви пред австрийския вестник Kurier, че успехът на споразумението до момента е крехък и рискът то да се провали нараства. „Ако това се случи, можем да очакваме имигрантите отново да започнат да идват към Европа”. Ден по-късно министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу задочно отговори на Юнкер пред немския Frankfurter Allgemeine Zeitung, като заяви, че Турция може да прекрати споразумението, ако ЕС не изпълни обещанието си за безвизовия режим. Размяната на заплахи между Турция и ЕС отекна в Гърция и министъ- рът по миграционните въпроси Янис Музалас заяви пред трето немскоезично издание - германския вестник Bild, че страната му настоява за алтернативен план Б за бежанците.
Страхът в Атина бе предизвикан от лекото, но забележимо увеличение на бежанците, преминаващи от Турция към България и Гърция след опита за преврат на 15 юли. През изминалия оттогава месец на турскобългарската граница са заловени 2306 души - с 800 повече спрямо предишния месец, а до гръцките острови са достигнали 2662 души - също почти с 800 повече спрямо периода от 14 юни до 14 юли. Дали превратът е поводът за увеличението, или то е провокирано от приближаването на есента, когато по традиция повече хора си опитват късмета на границата, е под въпрос.
Въпреки това повторение на кризата от миналата година вече е малко вероятно. Първо, с идването на есента дори Турция да „пусне“бежанците, лошото време ще спре масови опити за преминаване на Егейско море. Но то няма да е единственият фактор, който ще предотврати миграционна вълна ДЕМЕТРИОС ПАПАДЕМЕТРИУ, към гръцките острови. Дори и в половинчатия си вид бежанската сделка и затварянето на маршрута през Балканите сработиха и показаха на потенциално запътилите се към Гърция, че трудно ще пробият към Западна Европа. А това, което ги очаква в Гърция, е мизерията на полуготовите бежански лагери и липсата на перспектива.
Идеята на споразумението между Турция и ЕС бе да се прекрати нелегалното транспортиране на големи групи хора (в най-натоварените дни - над 4000), които прекосяваха Егейско море от Турция и пристигаха на близките гръцки острови. Това трябваше да стане, като всички нелегално пресекли хора, пристигнали от Турция след 20 март, биват връщани в страната. В замяна на това Европа пое ангажимента да разпределя бежанци от сирийски произход от Турция към страни в ЕС. Освен това ЕС трябва да изплати на хуманитарни организации в Турция 3 млрд. евро до края на годината, с които те да подпомагат бежанците на турска територия, както и да отмени визовия режим за всички турски граждани, ако Анкара изпълни определени условия. Турция пък се ангажира да затегне бреговата си охрана и да връща бежанци, запътили се към Егейско море.
Повечето елементи от сделката обаче остават само пожелателни. До момента нито един пристигнал на гръцките острови бежанец, поискал убежище там, не е бил депортиран обратно към Турция, посочва пред „Капитал“Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност (ESI). Само 802 души са били преместени от Турция към ЕС според данни на ВКБООН. Договарянето на безвизов режим е пред разпад, а единствените мерки, които работят, са затегнатият режим на турската брегова охрана и изплащането на хуманитарната помощ от страна на ЕК. Въпреки че много малко от елементите й се изпълняват, сделката, изглежда, постига своята основна цел и обезкуражава бежанците, щом от 4000 на ден през август 2015 г. броят на бежанците, пресекли Егейско море, е паднал до 92 на ден през август тази година.
Разковничето се намира другаде. Макар споразумението с Турция наистина да намали броя на мигрантите, пресичащи Егейско море, по-детайлното вглеждане в числата и хронологията на събитията показва, че за това са помогнали и други фактори. Данните (виж графиката) ясно показват, че броят на пристигащите в Европа започва да намалява драстично още през февруари - повече от месец и половина преди официалното сключване на сделката между ЕС и Турция. Точно това е времето, когато т. нар. балкански маршрут беше затворен.
„Дори Егейско море да бъде отворено отново, ако бежанците разберат, че ще бъдат залостени в Гърция, те ще избягват да преминават оттам.“