Европейските лидери са готови да се борят срещу незаконната имиграция

Успя ли срещата в Братислава да изпрати послание за единство или разделението стана още по-видимо?

Основното послание бе, че европейските лидери са научили урока си от Brexit. Това означава, че не става въпрос само за специфично обществено мнение във Великобритания, а гражданите във всички европейски страни са скептични относно ЕС и способността му да разрешава големите кризи като имиграцията, агресивната Русия, тероризма и икономическите проблеми, особено за младите. Посланието бе, че лидерите разбират, че трябва да направят ЕС отново синоним на сигурност и стабилност. Разбира се, сред страните остават различията и различните интереси. Това стана ясно от критиките на премиерите на Италия и Унгария - Матео Ренци и Виктор Орбан, към заключенията на срещата. Но като цяло може да се заключи, че лидерите са обединени в нуждата ЕС да бъде възприеман като защитник, като институция, която помага на националните държави да осигуряват сигурност и стабилност.

Доколко значима пречка е Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия)?

Вишеградската четворка наистина е значима пречка, тъй като има много силна позиция относно имиграцията. Мисля, че всъщност тя е успешна, защото от миналата година агитира да се наблегне повече на действията извън ЕС за защита от незаконната имиграция, а не на преразпределителните квоти в самия ЕС. Това беше много стабилна позиция и смятам, че другите европейски лидери постепенно възприемат този подход – а именно, че релокацията не работи и са необходими сделки със страни извън ЕС, като например с Турция. Това беше част от декларацията в Братислава и имаше конкретен параграф, който казваше, че незаконната имиграция трябва да се бори чрез споразумения с трети държави.

Достатъчна ли е 6-месечната пътна карта, договорена на срещата, за възвръщане на общественото доверие в ЕС?

Не мисля. Всъщност институциите на ЕС не са тези, които са способни да комуникират директно с гражданите. Задачата за комуникацията с хората трябва да бъде изпълнена от националните политици, от обикновени членове на националните парламенти, а не от членовете на институциите на съюза. Освен ако те наистина не формулират каква е мисията на ЕС, гражданите няма да могат да разберат каква е стойността на съюза. Така че не става въпрос за срещи на върха, а за това премиерите да постигнат съгласие с членовете на техните национални партии, че трябва по-добре да обяснят ролята на ЕС на хората.

Какво означават заключенията от Братислава за Централна и Източна Европа? Техните притеснения бяха ли взети под внимание?

Що се отнася до това, че централноевропейските страни не искат да приемат имигранти, основното послание бе, че лидерите на ЕС са готови да се борят срещу незаконната имиграция и да намалят броя на новопристигащите. Решението да се помогне на България да пази границата си означава, че страните по балканския маршрут трябва да бъдат подкрепени, за да се справят с незаконната имиграция. Идеята за единна армия пък е реверанс на Германия към Франция, която трябва да има централна роля в изграждането й, но ако наистина се случи, ще отнеме десетилетия. В крайна сметка единственият дългосрочен резултат от срещата бе договорката в следващите шест месеца да се изработи „пътна карта“от мерки, които трябва да възвърнат общественото доверие в ЕС.

Надигащото се недоволство срещу Меркел

Отвъд гръмките заявления за по-солидарен съюз в Братислава прозираше засилващото се недоволство на все повече европейски държавници от германското лидерство. Вишеградската четворка, предвождана от унгарския премиер Виктор Орбан, се обяви за повече власт в ръцете на нацио- налните правителства и по-силни външни граници. Орбан директно нарече политиката на отворени врати към бежанците на Меркел „самоунищожителна и наивна“. Самата германска канцлерка се опита да изкара срещата изключително ползотворна и заяви, че трудните въпроси не са били избягвани, а всичко е било дискутирано. Италианският премиер Матео Ренци обаче счупи витрината на привидното единство, като отказа да се присъедини към пресконференцията на Меркел и френския президент Франсоа Оланд след срещата. Ренци директно обвини ЕС, че няма план за решаване на бежанската криза, политиката на бюджетни ограничения и дори критикува двойния стандарт на Брюксел, който неглижира увеличаващия се дефицит на германската икономика. „Братислава сякаш „забрави“за проблемите в еврозоната“, смята Ивайло Яйджиев. Според него това е притеснително, тъй като „виждаме ясни банкови проблеми в Италия и Германия, а банковият съюз все още остава само наполовина изграден.“

Ренци не е сам - скорошната среща на Средиземноморския клуб на южноевропейските държави на 9 септември излезе със собствена декларация срещу политиките за остеритет и нуждата от нова формула за икономически ръст и понижаване на безработицата - особено младежката. „Братислава показа, че този ЕС, в който ние влязохме през 2007 г., вече го няма. Целта на ЕС вече не е да бъде модел за лидерство в един отворен свят, а да защитава гражданите, като ги затвори от външните опасности“, казва Ивайло Яйджиев. Той все пак определя като положителен факта, че лидерите не са се фиксирали върху рубикона Brexit, а са се опитали да изградят стратегическа насока за бъдещето на ЕС.

С две думи, противниците на Германия в ЕС се увеличават, а настроенията срещу лидерството на Меркел се засилват. Истината е, че неразбирателството в ЕС никога не е утихвало. Сега просто избухна на форума за помиряване, което е симптоматично.

Ако има една сфера, в която европейските стра-