Ново поколение при малките магазини
Тенденция е отварянето на обекти, които предлагат разнообразие, обслужване и по-директна връзка с производителите
През последните години специализираните магазини в България се развиват успешно, отбелязвайки двуцифрен ръст на похарчените средства на българските домакинства от 26% общо за последните три години - до юни 2016 г.
Растежът се движи от привлечените нови купувачи, от значимия ръст на средствата, похарчени в тях, и от по-честото им посещаване от потребителите, казват Весела Калчишкова и Димитър Начев от GfK България в анализ на сп. „Регал“.
Данните потвърждават развитието в сегмента на малките независими магазини, което се вижда и с невъоръжено око. Първо в центъра на София, а вече и по кварталите и пазарите започнаха да изникват малки магазини от нов тип. Много от тях предлагат широко портфолио в един сегмент, но определението „специализирани“не изчерпва явлението. Някои е поточно да бъдат наречени занаятчийски. В тях основните продукти са на един производител, който надгражда със стоки в други категории. Такива са много месарници, млекарници, хлебарници. Някои се позиционират като деликатесни магазини, други са био и еко, трети - за фермерски продукти. Голяма вълна са магазините за качествени български храни - продукти на малки производители, които не са представени в големите вериги. Различни по профил са и собствениците им. Едни са професионални търговци, други - производители и вносители, които търсят директна връзка с потребителите. Трети - външни за сектора играчи, уловили актуален тренд, примерно био или фермерска мода.
Търсенето диктува нещата
Всеки от собствениците ще ви каже, че неговото развитие е в отговор най-вече на търсенето. „Стандартът на живот се подобрява. Хората търсят по-качествени продукти, по- вкусна и здравословна храна“, казва Ани Радулова, собственик на магазините „Деликатесен“в София. „Хората станаха пограмотни, по-взискателни към здравето си“, смята д-р Ярослав Димитров, собственик на магазин „От фермата“. „Разумните хора се интересуват от здравословното хранене, замислят се с какво хранят децата си“, казва Асен Цеков, създател на „Вино Оренда“. И добавя: „Освен това се увеличиха производители- те на истински храни, както ги наричам. Наблюдава се развитие на фермерски пазари. Има и доста онлайн търговци на фермерски храни. Всичко това засилва интереса у потребителите. А и идва донякъде като противовес на масовото навлизане на големи вериги магазини, които обезличиха малкото българско производство.“
Клиентите на малките магазини от нов тип по една или друга причина не припознават хипер- и супермаркетите като своето място.
Приносът на „Карфур“
Косвен принос за развитието на явлението имаха също сривът на „Карфур“и проблемите на „Пикадили“- две от веригите, ориентирани към по-платежоспособните и взискателни потребители. „Масовият клиент не знаеше, че точно тези вериги имат вътрешни проблеми. Той виждаше липса на стоки и влошено качество. И започна да се съмнява не само в „Карфур“, но и в хипермаркетите изобщо“, казва търговският консултант Димитър Мандов.
От веригите „за ценители“на пазара остана „Фантастико“, но магазините й са само в София. И понеже нямат сериозна алтернатива, в пиковите часове са претоварени с хора и се чака на опашки. „Отпадането на един
Боряна ГЕНЧЕВА,
голям играч във Варна, Бургас, Търново, Пловдив отвори пазарна ниша и възможност, от която се възползваха малките български локални вериги“, казва арх. Гергана Милушева от архитектурното бюро Cityscape в интервю за „Регал“. Те инвестират в дизайн и се опитват да внедрят в своите магазини найдоброто от модела на големите търговци.
По една или друга причина нишата, овакантена от „Карфур“и частично от „Пикадили“, не беше припозната от „Билла“и „Кауфланд“. Наистина за миналата Коледа и двете вериги лансираха свои собствени марки в луксозния ценови сегмент. Тази практика обаче не получи особено развитие. По-упорити Алкохол и тютюневи изделия 4% Сладкарница 3% Битова химия 3% Хлебарница 3%
Млечни продукти 6% Риба и морски деликатеси 6% Парфюмерия/козметика усилия в тази посока полагат от „Лидл“. От веригата отдавна налагат луксозната си линия от собствени марки.
Производителят като гарант
В българските условия обаче потребителите трудно приемат, че качеството може да е на анонимен производител, какъвто е случаят със собствените марки на веригите. Купувачите искат да знаят името му, неговата история, къде произвежда и пр. В това отношение по-адекватни са малките магазини. „Хубавото при тях е, че изчезва анонимността на клиента, изчезва и анонимността на производителя. Производителят застава с лицето и с името си“, казва Ани Радулова. „Клиентите търсят този тип магазини, защото в тях има по-голяма вероятност да намерят връзка с производителите, а това им дава гаранция за качествена храна“, добавя д-р Ярослав Димитров. „И в тези малки обекти се запазва директната връзка на продавача и клиента, има пряка обратна връзка и има разцвет. В тях инструментът за продажби е човекът, а не рафтът“, казва Христо Станев от „Профи мърчандайзинг“.
Сървиз и разнообразие
„На хората им липсваше това да те обслужват с внимание, да те познават и да те консултират като в аптека. По-находчивите търговци го осъзнаха и започнаха да го предлагат“, казва Димитър Мандов. Според него това е нещо от загубеното минало, което се завръща, и това е тенденция в международен мащаб. А при нас се случва много по-лесно, защото тук нямаме толкова дълга история на хипермаркетите, колкото има в Западна Европа, добавя той.
„Друг ключов момент е, че тези магазини предлагат разнообразие“, добавя консултантът. В такъв магазин няма ограничения в асортимента, каквито на практика има в големите вериги покрай необходимостта да се предлагат най-оборотните артикули. Освен това в него има различни типове цени за различните категории хора. Там има сирене от 4.50 лева за килограм до такова за 15-20 лева за килограм. И често оставяш в един специализиран магазин толкова пари, колкото би оставил за едно пазаруване в супермаркета. Но те са вложени в покупка на едро на качествени храни в определена ниша, различни от масовото предлагане, добавя Мандов.
А времето
Недостатък на малките магазини е, че пазаруването в тях отнема повече време, отколкото в супермаркета. Те обаче полагат усилия да надграждат портфолито си, като наред с основния продукт - колбаси или мляко, предлагат също хляб, сладка, вина, сокове и пр. Освен това малките магазини като че ли се привличат помежду си и образуват своеобразни клъстери. „Появи ли се един, скоро около него изникват и други, които продават стоките, които той не предлага. Стават както е било по пазарите, но в по-съвременен вариант“, казва Христо Станев.
Времето ще покаже също дали новата тенденция ще се сведе до иновация в канала на малките магазини, или ще рефлектира по-съществено и върху дела на модерната търговия в страната. Дали пазарът наистина „не отива към малки удобни магазини и пазаруване онлайн и големите магазини вече не са толкова актуални за хората“, както предвиждат някои наблюдатели в сектора.