Парче плат от „Плаващите кейове“

49 квадратни сантиметра свобода

К„Кристо, караш ме да се чувствам фантастично!“Изкрещяно на английски, с пълно гърло, тежък италиански акцент и подобаваща експресивност, възклицанието се чува отчетливо над шумното ръкопляскане и глъчката от възгласи на всякакви езици, примесени с универсалното „браво“. Аплодисменти и викове се носят по продължението на полюшващата се по повърхността на езерото Изео жълто-оранжева пътека - те са като мексиканска вълна, която се движи паралелно с плаващата покрай инсталацията баржа, откъдето самият Кристо маха на посетителите.

Спонтанният възглас като че ли обобщава всестранната еуфория и дава гласност на фантастичното чувство, което сякаш е обзело всички. Ведрият и ярък цвят на пътеката пък олицетворява тези усещания идеално.

Два месеца след като имах щастието да повървя по „Плаващите кейове“и да ги разгледам от горната палуба на въпросната баржа,