Защо се плаща сега

ЕЕдна от причините правителството да се разбърза с плащането на дълга към руската “Атомстройекспорт” освен начисляването на ежедневните лихви в размер на 167 хил. евро са допълнителните негативни последствия от действията, които руската страна има намерение да предприеме срещу НЕК.

От мотивите към внесения в парламента законопроект за предоставяне на държавна помощ става ясно, че още в началото на юли от руската компания изпращат писмо до българските си колеги от НЕК, с което е отправена покана за доброволно плащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на този срок „Атомстройекспорт“ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си.

Седмица по-късно на среща в Москва категорично е заявено, че ще се премине към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение - продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга, ако от НЕК не бъде извършено поне частично плащане.

Единият вариант е руската компания да продаде оборудването дори и на части, за да получи по този начин част от дължимата по арбитражното решение сума. Това обаче не е в наша пол- за, тъй като по думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова така ще бъде покрита малка част от дълга и същевременно ще изгубим актива от два ядрени реактора. Това обаче може да е по-малкото зло в сравнение с другия вариант - двата реактора да бъдат сложени „в музея“, което е много вероятно да се случи, ако разчитаме на частен инвеститор да довърши проекта.

Друга възможност, от която българското правителство се опасява, е да се пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се инициира производство по несъстоятелност срещу компанията. Това ще доведе и до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1.05 млрд. евро, както и към останалите кредитори на холдинга и НЕК.

Друго притеснение е, че съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на „Атомстройекспорт“. Последното е вероятно, тъй като още през октомври 2014 г. компанията е изпратила на НЕК писмо, с което я уведомява, че такъв може да бъде предявен според Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

Отделно начисляването на ежедневните лихви струва на НЕК на годишна база 118 млн. лв., което допълнително утежнява финансовото състояние на компанията.