Развален телефон
Регулаторното лутане на Брюксел за разговорите зад граница показва, че ЕС не е узрял за единен мобилен пазар
30 последователни дни или до 90 дни годишно. С други думи, ако имате неограничен брой минути и данни в България срещу определена сума ги имате и за споменатия период в която и да било друга страна на ЕС без допълнителни такси.
Според проучванията на комисията средно европеецът пътува по 12 дни в годината и би трябвало да е напълно задоволен от предложението. Но това предположение не се оказа съвсем вярно.
От различните реакции към документа става ясно, че, от една страна, телекомите смятат, че отстъпките са прекалено големи, а от друга, потребителите - че са твърде малки. Различните гледни точки на оператори и абонати са напълно разбираеми. В случая обаче в епицентъра попадна и самата комисия с опитите си да създаде баланс между двете страни, и то по зле комуникиран начин. В резултат фокусът се измести от истинския проблем - единен дигитален пазар в общност с такива големи икономически дисбаланси на този етап не е възможен. Поне не без злоупотреби и без негативни последствия. Тази теза подкрепят и запознати отблизо с опитите за постигане на решение на комисията източници на “Капитал”.
А ще говоря ли безплатно в Гърция
За средния потребител всички тези регулации на ЕК поне на този етап не значат много - просто евтини разговори и интернет, когато посещава страни от ЕС. “Ще премахнем роуминга за пътуващите, но ще се постараем да предотвратим злоупотреби от страна на трайно установили се в друга страна граждани”, каза преди дни Юнкер пред Berliner Morgenpost. Председателят на ЕК допълни, че ще има допълнителни облекчения за обменни студенти по програми, като „Еразъм“например. Оттам нататък обаче вече нищо не е ясно, а слуховете са много. Източници от българския телекомуникационен сектор споделят, че по тяхна информация дните без роуминг в новия план ще нараснат до 120 годишно. Но пък от комисията твърдят, че е възможно подходът за регулация изобщо да не бъде свързан с ограничение в дните.
Източници на “Капитал” предупреждават, че така желаният от всички единен дигитален пазар може да се отрази неблагоприятно на българския сектор и потребители. Поне на хартия цените на мобилните услуги в България са сред най-ниските в общността и след евентуалното отпадане на роуминга за нашите телекоми неминуемо ще има кратък момент на щастие. И ще важи с пълна сила именно това, което регулациите се опитват да предотвратят с лимитите си: всеки ще е свободен да си купи SIM карта от наш оператор и да е в роуминг целогодишно - например, ако живее в Германия. Все пак след първоначал- ния положителен шок най-вероятно ще започнат проблемите в сектора. Първо - ако на теория от Германия започнат да купуват български карти и да ги използват там целогодишно, нашите оператори ще трябва да плащат скъпите германски линии. Така отначало за германските потребители ще бъде евтино, но за да запазят някаква рентабилност, българските телекоми ще бъдат принудени да повишат цените си. Което ще има неблагоприятно влияние и върху двата пазара. Точно такива негативни ефекти и върху пазара, и върху потребителите се опитват в Брюксел да избегнат с регулациите и ограниченията, коментираха източници от ЕК за “Капитал”.
Според още по-мрачния сценарий на телекомите, ако пазарът наистина стане единен, което дори и самата комисия започва да отхвърля като възможност, ще последва вълна на консолидация, отпадане на конкуренцията и съвсем естествено повишаване на цените. Разбира се, не е необходимо да приемаме тези предупреждения за чиста монета, най-малкото защото плащащите са в зависимост от раздадените карти печеливша или губеща страна. Един от аргументите от нашите телекоми е сравнението на средномесечния приход от абонат (ARPU). В България този показател за последните месеци се движи между 10.7 и 12.6 лв. (т.е. 5-6 евро). На ниво ЕС това е доста нисък показател. За сравнение - в средния ранг се намира Германия с ARPU от 16 евро на месец, а на най-високото стъпало е Люксембург с малко над 32 евро средномесечен приход от абонат. На тези данни трябва да се гледа леко скептично, понеже никъде не се обяснява от какви услуги точно се генерират осреднените приходи. Така не може и да се прецени доколко са сравними, защото България например е традиционно един от пазарите с пестеливо потребление на мобилни услуги въпреки ниските цени. Но фактът, че дисбалансите са твърде забележими, си остава там.
Много шум за нищо
В цялата история не липсват и обичайните подозрения за лобизъм и обвинения за неизпълнени обещания. Защитниците на тезата, че роумингът трябва да бъде изкоренен изцяло, изтъкват аргумента, че възможността за свободно пътуване и обучения като „Еразъм“са най-видимото проявление на обединена Европа в ежедневието ни и няма нужда от скъпи разговори в други страни. Не липсват и нападки по адрес на Юнкер, че се е объркал между предизборните си обещания и желанието да угоди на телекомите. И все пак, извън политическата суетня и спорове, все по-ясно проличава, че европейският телекомуникационен сектор, потребителите и регулаторите не са узрели достатъчно, за да премахнат границите.