Пол Сурасик: Дори Тръмп да загуби, желанието за промяна няма да изчезне
Сегашната кампания за президент на САЩ е необичайна в много отношения. Вие лично какво намирате за най-забележително в нея? Едното е, че всички говорят за Доналд Тръмп. Никога не сме имали кандидат за президент от някоя от големите партии, който няма абсолютно никакъв политически опит. Другата изненада, която може да се съпостави с Тръмп, е Бърни Сандърс - човек, който се самоопределя като демократичен социалист, аутсайдер, когото никой не взимаше насериозно като значим кандидат, а той се бори с Хилъри Клинтън чак до конвента на демократите. Общото при Тръмп и Сандърс е много силното желание за разтърсване на политиката, за истинска промяна в САЩ. Виждаме гласоподаватели, които са готови да пуснат бюлетина за нетрадиционни кандидати. И независимо дали Тръмп спечели или загуби през ноември, това е нещо, което няма да изчезне от американската политика.
Тръмп сякаш има тефлоново покритие и никой от скандалите не му се лепи. Възможно ли е записът с изказванията му за жените и последвалите обвинения в сексуален тормоз да променят това? Досега Тръмп компенсираше слабата си подкрепа сред жените със силна сред белите мъже, но сега започна да губи и част от тях. Не мисля, че ще успее да преодолее това. Интересно е каква ще е реакцията сред религиозните гласоподаватели, които са традиционен републикански електорат. Те остават с Тръмп въпреки всички скандали досега заради Върховния съд. Сега има свободна позиция във Върховния съд, а останалите съдии в него са доста възрастни и в близко бъдеще може да има още вакантни места. А върховните съдии служат до живот. Така решенията за назначения сега ще имат отражение върху американската поли- тика през следващите 20-25 години. Религиозните гласоподаватели знаят това. И са склонни да кажат - да, наистина не харесваме Тръмп, но съдът е толкова важен и ще влияе на ключови въпроси като гей бракове и аборти. Така че сме склонни да си запушим носа и да гласуваме за Тръмп, защото вредата е само за четири години, докато, ако Клинтън стане президент и назначи съдии, които не харесваме, вредата е за 25 години. Но има граница, до която тези гласоподаватели биха правили подобни калкулации, и според мен част от тях започват да оттеглят подкрепата си от Тръмп.
Той има твърда база, но за да стане президент, има нужда и от част от по-умерените колебаещи се гласоподаватели. Има ли шанс да ги привлече? Днес не. Но в следващите седмици - кой знае. Тази кампания е шокираща, постоянно има изненади, които променят нещата. В момента Тръмп губи тези колебаещи се между републиканци и демократи гласоподаватели. Интересното е дали те ще се люшнат обратно към Клинтън, или просто няма да отидат да гласуват. Тези избори са много трудни за прогнозиране, защото не е ясно каква ще е активността. При младежите например числата са смайващи. Барак Обама преди четири години имаше около 30% преднина пред Мит Ромни във възрастовата група 18-29 г. Клинтън има само 4-5% аванс сред тях. И това отчасти е заради Бърни Сандърс. Моите студенти бяха влюбени в него, наистина вдъхновени и обвиняват нея за загубата му. Те не ха- ресват Клинтън и не харесват Тръмп. Възможно е тази година да видим много малък брой младежи, които да гласуват. Афро-американците също бяха важна част от коалицията зад Обама и помогнаха значително на Клинтън в първичните избори. Но има въпросителни каква ще е активността им на 6 ноември. Така тези две групи - младите и афроамериканците, от които Клинтън се нуждае, може да си останат вкъщи. От друга страна, имаме тези бели избиратели от работническата класа, които исторически са демократи. Но те наистина харесват какво казва Тръмп за търговията. Те мразят споразуменията за свободна търговия. И са много силно мотивирани. Те не вярват, че Клинтън е наистина против тези търговски споразумения. Но вярвят, че Тръмп е. Те са различни избиратели. Много американци казват - не харесваме Клинтън, затова ще гласуваме за Тръмп. Но за тези хора Тръмп е техният шампион. Те мислят, че той разбира това, което другите не разбират.
Ще навреди ли на Тръмп това, че много видни републиканци или никога не са го подкрепяли, или вече оттеглиха подкрепата си за него? Напротив, дори му помага. Това е причината тези бели избиратели от работническата класа, традиционни демократи, да са готови да гласуват за него, защото той не е истински републиканец. Има дори републиканци, които още мислят как Тръмп да бъде подменен като кандидат и дали може да се играе с гласовете на електорите. Американската система не е с пряк вот. Президентът се избира от електори, които технически не са задължени да се съобразят с прекия вот. Републиканците теоретично може да опитат да накарат електорите да изберат Мит Ромни или кандидата за вицепрезидент Майк Пенс. Електорите гласуват чак на 19 декември, така че има време между 6 ноември и 19 декември за преговори и маневри. Трудно е да си представим нещо такова, но тези избори така или иначе са изключително нереални. Доколко обвиненията към Тръмп, че е руският кандидат, ще се отразят на шансовете му? Това не резонира особено с избирателите. Отчасти причината е, че американските гласоподаватели не обръщат голямо внимание на международни въпроси. А и това са избори, които се фокусират основно върху двете личности. Не става въпрос за политики. Мнозинството американци не харесват нито един от двамата кандидати, нямат доверие на никого от тях, но са принудени да избират.
Но кандидатите ли са причината за неприятния завой в американската политика, или са просто симптом на нещо, което се случва от известно време и сега избухва в тази грозна кампания? Това се трупа от 80-те години - увеличаващата се омраза между политическите опоненти в САЩ, липсата на център. Никой не знае кога точно започна, дали след Роналд Рейгън с една противоречива номинация за Върховния съд, дали с опита за импийчмънт на Бил Клинтън или с повторното броене при избирането на Джордж У. Буш и войната в Ирак. Към тези неща трябва да се добави завоят към политическа пристрастност в медиите и особено телевизиите - имаме Fox News, която открито подкрепя Републиканската партия, и MSNBC, която открито подкрепя демократите. Роля играе и интернет, където всичко е сегментирано - ако сте консерватор, четете само консервативни неща, ако сте либерал, четете само либерални. И това засилва представата в главите на хората, че всички в света мислят по начина, по който мислят те, че няма алтернативно мнение. Това е истината и всички останали не само грешат, но и са лоши. Така че не можем да си сътрудничим повече с тях. И това се самозахранва, вече няма нищо останало по средата, няма център, което е силно притеснително. Тази поляризация е и причината за опасенията, че загубилият изборите и неговите поддръжници няма да приемат, че поражението им е легитимно. През 2000 г. имаше хора, които не вярваха, че Буш наистина е спечелил. През 2004 г. също имаше съмнения, че резултатът е фалшифициран и Буш е откраднал изборите от Джон Кери. Така че няма да е за първи път. Но всичко се натрупва - 2000, 2004 и сега 2016 г. Това е много тревожно.
Интервюто взе Светломира ГЮРОВА
„Поляризацията е причина за опасенията, че загубилият изборите и неговите поддръжници няма да приемат, че поражението им е легитимно.“