Чужденка на този свят

Иранско-американската певица Азам Али за скиталчествата на душата отвъд географията и за това колко е важно артистът да капитулира пред изкуството си

A„Ако бях художник, щях да съм Ремедиос Варо и да създавам сюрреалистични светове с болка и цвят. Сега го правя със звуци“, казва Азам Али, признавайки, че винаги е искала да рисува. Обаче се влюбва в сантура - традиционен за Близкия изток струнен ударен инструмент, който й помага да открие музикалния си талант и предопределя, че музиката ще е езикът, на който ще общува със света оттук насетне. Но кaпацитетът на инструмента се оказва, че не е достатъчен, за да изрази пълната гама емоции, от която покълва изкуството на Азам. Устад Садехи, най-магнетичният и влиятелен сред учителите й, я окуражава да култивира гласа си, да доразвие емоционалния му диапазон и да изследва фината му механика, за да може да възпроизведе с прецизна точност трептенията на душата си. Резултатът от този процес на себеусъвършенстване е откритието на един “славен и незабравим инструмент“(според сп. Bilboard), който я нарежда сред целунатите от Бога в съвременната музика.

Родена е в Техеран, но детството си прекарва в живописно планинско градче в индийския щат Махаращра. Макар да е стопроцентова персийка, финалът на формиращите първи седем я заварва в училище-пансион, където са на почит изкуството и духовността: „Индия ме изгради на много нива. Това, че прекарах там детството си, ми помогна да открия великата сила на музиката да свързва хората на друго равнище. Когато започнах да пиша собствени композиции, вече знаех, че искам да създам нещо, което да докосва дълбоко, отвъд културните пластове.“

Средата в училището е интернационална и това е първата й среща с космополитността. Съдбата й на скиталка между културите се потвърждава, когато след ислямизиращата Иранска революция от 1979 г. майка й решава да емигрират окончателно в Лос Анджелис, за да даде шанс на дъщеря си да живее като свободна жена. А свободата на идеите и движението е ключова за Азам: „Пословично упорита съм в необходимостта си да разширявам пространството, което обитавам. По природа не съм човек, който може физически да остане на едно място прекалено дълго. Предполагам е така, защото съм сменяла адреса си достатъчно пъти в живота си и знам много добре как външната среда влияе на вътрешния мир и как това формира и възприятието. Така че, естествено, музиката ми отразява тази неспособност да остана статична и невъзможността да се идентифицирам само с една специфична култура.“

В пеенето на Азам Али разпознаваме вокални техники, характерни за древна Персия и Източна Европа, а основата на композициите й са мелодиите, с които е пораснала в Иран и Индия. Въпреки че изкуството й е белязано от произхода и пътя й дотук, по-важна от културното наследство и местата й се струва искреността в процеса на създаване. „Ако артистът не се предаде и не се разкрие докрай в изкуството си, връзката с публиката е невъзможна. Всичко