Нагоре-надолу из Шумен

Няколко истории на шуменци и техните къщи

ДДали „оттук започва България”, както родолюбиво твърди химнът на Шумен, не знам, но оставам изумена колко много дейности, факти и събития са тръгнали от точно този град! Не толкова героически, кръвопролитни и съдбовни, колкото духовни, трайни, с двигателна роля за вървежа ни напред във времето и към света. Защото и светът е вървял към Шумен. Не е чудно, че градът се е развил около укрепление отпреди три хилядолетия, но тази твърдина му е била предимство и при траките, и за римляните, а в българската история се оказала направо дар от боговете. Което пък я превърнало в бойно поле при кръстоносните походи и в четирите рускотурски войни по-късно. Но въпреки, а вероятно и поради тях Шумен привлякъл и отгледал търговци и занаятчии, лекари и аптекари, просветители и дарители, революционери и пълководци, музиканти и театрали, художници и учени, ала всичко било вдъхновено от идеята за свобода и национална независимост, разпространявана от възрожденци и поборници, които учителствали, свирели, пеели и играели, изнасяли речи и пишели пиеси.

Този октомври ни подари няколко слънчеви дни за снимки из Шумен и повярвах, че името му идва естествено от думите шума и зашумен, както смятат български историци, а не от фонетично изменение на името на цар Симеон, както е писал Иречек. Октомври е свързан за града под крепостта с победното й превземане от младия полско-унгарски крал Владислав Ягело през 1444 г., който отпразнувал в нея последния си рожден ден, преди да загине в по-тежкото сражение със султан Мурад II край Варна. Така завършили кръстоносните походи, а Владислав влязъл в историята с името Варненчик. След три века пък започнали руско-турските войни и стратегическото положение на Шумен го подложило на нови изпитания, които обаче не спрели икономическия и интелектуалния му вървеж.