Е

лекторалният потенциал не се определя единствено от избирателите на тези три формации. Около този вот има по-широка периферия. Този електорален сегмент има потенциал в рамките на 14 до 16%. В същото време той е доста подвижен и трудно може да бъде мобилизиран изцяло. Само по себе си посланието за обединение на националистическите формации има мобилизиращ ефект. Другият съществен ресурс за мобилизация е свързан с актуалната обстановка - нарастващите страхове от миграционния натиск.

Условията за стигане до балотаж бяха налице в периода на предкампанията, когато стана ясно, че БСП няма да има свой кандидат, перспективата за съвместна кандидатура с АБВ стана нереалистична, а “Движение 21” на Татяна Дончева лансира своя проект с НДСВ. Тази перспектива съществува в някаква степен и досега, тъй като електоралните групи, подкрепящи левите кандидати, в същото време са и остро чувствителни към националистически призиви. Въпросът бе коя от двете групи – националистическата и лявата, ще се окаже по-силна. Към момента изглежда, че националистите са готови да подкрепят левите, а не обратното. Това е въпрос на партийна стратегия, която няма пряка връзка с качествата или програмата на кандидатите. Имам основания да смятам, че самите президентски избори се възприемат от голяма част от партиите единствено и само като подготовка за препозициониране преди следващите парламентарни избори.

По въпроса за допълнителния ресурс две от партиите – „Атака“и НФСБ, са ярки представители на феномена „телепопулизъм”. Една и съща телевизия създаде и продължава да поддържа НФСБ, своя телевизия има и „Атака“. Телепопулизмът у нас се различава съществено от подобните феномени в Италия или Франция. При нас самата телевизия започва да функционира като организа- ционна структура на партия от типа „на едно гише” – тя приема „сигналите на гражданите”, представя политиците и техните изяви и представя „свои” новини.

Спънка в надпреварата може да се окаже постигането на негласни споразумения относно възможната подкрепа на втори тур. Извън тях няма съмнение, че електоралният потенциал на обединения националистически вот е равен или дори по-голям от този на БСП в момента. При явяване на Каракачанов на втори тур избирателите на БСП и на левите формации не биха имали затруднения да го подкрепят. Това би било по-трудната ситуация за ГЕРБ, тъй като може да създаде електорална реалност на призива „всички срещу ГЕРБ”. Досегашното развитие на кампанията показва, че вероятността това да се случи намалява, без то да е за сметка на ярка и убедителна кампания на кандидата на БСП. При това развитие все по-вероятно изглежда до втория тур да достигне Румен Радев. Той не би могъл да разчита на монолитна подкрепа на избирателите на националистическите формации, но тези, които все пак решат да гласуват, найвероятно ще го подкрепят заради собствената си електорална история, която най-често е свързана с поне един вот в подкрепа на БСП.