Аз, банкерът
Когато човек спестява пари в банка, той реално се съгласява да играе ролята на посредник и да ги раздава назаем на други потребители.
Отскоро подобна схема предлагат и небанкови дружества, които по интернет свързват хората, склонни да дават назаем на непознати, с хората, които биха изтеглили пари по този начин. Разликата е, че ролята на посредника е минимализирана. Разтоварено от разноски за издръжка на офиси и персонал, това демократизирано банкерство дава възможност на хората със свободни средства да получат повече за парите си. Споделеното финансиране, или peеr-to-peer (p2p) lending, вече набира все по-висока скорост, като във Великобритания статистиките показват, че за десет години този пазар е пораснал до 2.7 млрд. паунда (5.9 млрд. лв.).
Споделеното финансиране е алтернатива, за която ще се чува все по-често. От тази година възможностите се увеличават, като скоро стартира и чисто българска платформа. Основното за нея е, че, давайки парите си в подобни схеми, потребителят не е защитен с държавна гаранция за суми до 100 000 евро (196 000 лв.), както е при банките и може да претърпи загуби. Но пък, от друга страна, ако е готов да се нагърби с по-големия риск, би могъл да получи между 5 и 15% доходност за парите си, което при текущите пазарни условия никой депозит не може да предложи.
Алтернативата p2p – що е то
Peer-to-peer компаниите са част от fintech революцията - бизнес модели, базирани на нови технологии, които благодарение на по-гъвкаво управление и липсващи регулации успяват да предложат поизгодни предложения от традиционните финансови институции. Първата такава схема е Zopa, която стартира във Великобритания преди 10 години. Напоследък забеле- жителна активност има в балтийските страни заради силно развитите електронни правителства там и добрите регулации, които контролират бизнеса, без да го задушават.
Най-често набраните през платформата пари се използват за кредитиране на лица, които не могат да изтеглят банков заем, защото са свръхзадлъжнели или имат лоша кредитна история. Тоест съвсем не е малък рискът от невръщане на дадения заем, което после носи разходи за събиране на задължението. Ако при небанковия сектор делът на лошите кредити е 21%, при p2p най-вероятно делът ще е същият.
Има обаче стратегии, които помагат рисковете да се намалят. „За да се минимизират загубите, се препоръчва на всеки, стъпвайки на платформата, да разпредели своя капитал между най-много позиции. Смята се, че балансирано портфолио е в поне 150 различни позиции”, коментира Ивайло Иванов, оперативен директор на Iuvo, една от най-новите платформи за p2p на пазара.
Някои от тях предлагат гаранция срещу риска да отпуснеш заем на лош кредитополучател. Това е така наречената buy back опция за обратно изкупуване на заема. При нея, ако този, който е изтеглил заема, не го върне, платформата изкупува задължението от заемодателя. За собственика на платформата остава да се нагърби с ангажиментите по събиране на кредита.
Как се използва
Удобство на платформите е, че регистрацията в тях се извършва изцяло по интернет. Откритата там сметка се захранва с банков превод, след което потребителят сам нарежда на кого колко пари да даде назаем. Ако платформата е чуждестранна, това може да струва малко повече от обикновена транзакция, тъй като едва 2 от българските търговски банки (Прокредит и Интернешънъл асет банк) използват разплащания СЕПА в рамките на ЕС. За останалите таксата за превод от например 300 евро може да достигне 60 лв. По-евтин начин на захранване на сметката е чрез алтернативни системи като Transferwise и Paysera, които за същата сума ще ви таксуват не повече от 5 лв.
Най- често платформите са медиатори, което означава, че предоставят възможност да се инвестира във вече отпуснати кредити. Това става чрез прехвърляне на права, поради което не се изисква лиценз от КФН. Обикновено такива листват заеми, отпуснати от фирмите за бързи кредити, наричани оригинатори. Те дават основни данни за лицата, които са усвоили заема - с какво се занимават, на колко са години, семейни ли са, с каква цел е теглен заемът, какъв е размерът на погасителните вноски и колко остава до падежа. Ако потребител реши да инвестира в такъв кредит, той може да го купи целия или частично. Инвеститорът получава по сметката си своя дял от купения кредит, когато кредитополучателят направи погасителна вноска.
Системата за управление може да бъде така настроена, че автоматично да реинвестира получените средства в нов кредит по избрани критерии. Потребителят би могъл да изтегли парите си чрез затваряне на позиция или чрез продажбата й на вторичния пазар. Сделките там обаче може да се таксуват с около 1% от сумата. Освен това не е сигурно, че бързо ще се намери желаещ да купи продавания кредит или дял от кредит.
Съществено за потребителите е и това, че доходите от p2p платформи подлежат на данъчно облагане и следва да се декларират пред НАП.