Щастливи случайности
ки това болницата беше пълна с пациенти, след това сключихме договор със здравната каса и установихме, че има нужда от разширяване на базата. През 2014 г. официално открихме втория блок на болницата. В самото начало гръбнак на системата продължаваше да бъде държавното здравеопазване. Имаше два мастодонта - окръжната и университетската болница. Може би това е причината в Стара Загора дълго време да няма частна болница, допреди нас имаше само една малка - с 10 легла. На практика това беше последният голям град в България, в който нямаше голяма частна болница, а само държавни с клиники с амортизирано оборудване и остарял сграден фонд, но с лекари - водещи световни специалисти, които масово напускаха страната. Искам да го подчертая - пътувал съм много, посещавал съм много болници, разговарял съм с различни лекари - ние имаме специалисти на световно ниво, които могат да работят във всяка точка на планетата. За мен беше предизвикателство да ги мотивирам да изберат да работят не просто в България, а в Стара Загора.
Как успяхте да ги привлечете? Основно с условията, които предоставихме за работа. Заплащането е едва на трето или четвърто място, повечето казват, че най-важни са условията за работа и възможността да правят медицина на световно ниво в България. Смятам за предимство в нашия проект, че инвеститорите са немедицински лица. Собствениците в повечето частни болници са лекари. Това поражда своеобразна професионална конкуренция, конфликт. Смятам, че лекарите трябва да имат възможност да развиват медицина, а аз управлявам болницата от позицията на пациент. Така е много просто - имаме занималня, люлки и детска площадка в педиатрията, защото децата не могат само да лежат и ако не са тежко и заразно болни, ще искат да си играят, значи трябва да има къде. Имаме найдобрата апаратура, за да могат лекарите да работят спокойно, най-добрите хирургични легла, пак по същата причина.
Сред държавните и частните болници сте известен с това, че сте инвестирали в това болница „Тракия“да има най-високия клас съвременна апаратура, което е изключително скъпа инвестиция. Коя апаратура ви беше най-интересна и защо толкова скъпа? О, всичко ми беше интересно. Аз съм инженер по образование, влизах толкова детайлно в техническите спецификации на апаратурите, че по някои въпроси нямах отговор от доставчиците. Всеки апарат и оборудване съм избирал с изключителен интерес, няма нещо, което да прави изключение. Дори мога да представлявам някои от производителите в България. Защо толкова ли? За да имаме в Стара Загора най-доброто от най-добрите за нашите пациенти и лекари. За това ни е и най-новото звено - Центърът на пациента. То е уникално за България, защото целта му е пациентите да получат и чисто човешки контакт. Всеки ден ми се обаждат близки приятели и познати, за да ми кажат, че някой има нужда от медицинска услуга или лечение в болницата, и да помолят да се обадя, „за да му обърнат внимание на човека“. В България го имаме този манталитет. Аз зная, че няма нужда да се обаждам, защото при нас целта е да окажем еднаква медицинска услуга на всички наши пациенти, но разбирам, че самите болни и близките им имат нужда да контактуват с представители на болницата, които да им отделят повече време, отколкото имат лекарят и медицинският персонал. Екипът е зает с много работа, а и, от друга страна, пациентът има нужда от чисто човешки разговор как се чувства. Пациентите са много доволни от работата на центъра - в него има психолог и социален работник, откакто съществува това звено, близките и пациентите са с много положителни впечатления. Самите лекари и сестри викат психолозите да разговарят с някои тревожни пациенти, да говорят с болните преди и след операция. Тъй като майките влизат в болницата с децата, благодарение на това звено могат да излязат сами на разходка в парка, докато момичетата гледат децата. Има много самотни хора, опитваме се да помогнем в чисто човешки аспект, като им помагаме да си набавят медикаменти или други неща, от които имат нужда по време на болничния престой. Един пациент не знае какво точно му се е случило в операционната зала, той придобива основно впечатление от престоя си въз основа на контактите с медицинския персонал и екипа на болницата. Затова се опитваме да помогнем на пациентите допълнително да преодолеят стреса, битовите и социалните проблеми, да са спокойни.
Защо сменихте името на болницата? Болницата се казваше „Свети Иван Рилски“. Когато я разширихме и излязохме от регионалния си тип, защото сега имаме пациенти от цяла България, реших, че имаме нужда от уникално име. В България има над 130 медицински структури с име „Свети Иван Рилски“, което е нормално, той е български светец, лечител, покровител на лекарите. Докато болница „Тракия“има само една и съм доволен, че вече е познаваема в България.
Кои са ви съкровените моменти около болницата? Много са, повечето са поскоро тъжни и ме мотивират да променям системата на здравеопазването с моя екип. Спомням си как в държавната болница беше постъпил пациент с проблеми с панкреаса, на чието семейство бяха казали да си донесе всичко, включително лекарствата. Близките донесли всичко и се оказало, че в отделението няма никого, просто никого освен техния човек, когото докараха на носилка директно от болничното легло там. Имам много таки- ва случаи. Имаме невероятно благодарни пациенти, които си отиват излекувани, на които сме имали силата и възможността да помогнем. Аз самият също съм такъв, бил съм пациент в болницата - направих си лазерна корекция на зрението и смятам, че това е едно от най-правилните решения в живота ми. Лично избрах апаратурата в Германия, бях посрещнат от член на борда на директорите на „Карлцайс Йена“, проучих операцията основно, повярвах и сега мога да доказвам всеки ден, че мога да бъда снайперист. Когато говоря за удовлетворение от бизнеса, болницата категорично е дългосрочна инвестиция и удовлетворението идва не точно от резултатите, удовлетвореността идва от това да създадем условия, които да отговарят на световните стандарти и пациентите да могат да получат същото лечение като в Германия, Франция или Италия. Причината е, че предвидимостта е един от основните проблеми пред инвестициите в българското здравеопазване. Държавата трябва да осъзнае, че не може непрекъснато да променя нормативната уредба от днес за утре, а трябва да направи стратегическа реформа, макрорамка, която да бъде одобрена от обществото и да не бъде променяна следващите пет години например. Точно поради имиджовия проблем на българското здравеопазване, т.нар. здравен туризъм почти не съществува. Чужденците, които лекуваме в нашата болница, са предимно такива, които пребивават в държавата ни, а не са дошли специално за лечение в България. Когато държавата в лицето на министъра непрекъснато съобщава как в сектора се краде, а лекарите са престъпници, че всичко е негативно и медиите показват само най-лошите примери, които са единици, кой да повярва, че тук може да получи невероятна грижа и лечение.