Росен Желязков
Номинацията на Росен Желязков за двойно овакантеното място на транспортния министър е потвърждение, че „дългата скамейка от кадри на ГЕРБ“е мит. Не защото Желязков е представител на прословутите герберски калинки, които стават за всичко, щото нищо не могат. Точно обратното, той има дълъг и успешен опит в администрацията - от юрист в Столичната община, през главен секретар на Министерския съвет, съветник на премиера Борисов за държавната администрация и електронното управление и т.н. А когато през 2015 г. съдът на втора инстанция го оправда по измисленото дело за костинбродските бюлетини, обяви в мотивите си, че Желязков си е вършил работата добросъвестно и е създал перфектна организация. Проблемът е, че само девет месеца по-рано Желязков оглави Комисията за регулиране на съобщенията с петгодишен мандат. Преди това оглави новосъздадената агенция за електронно управление, но за малко повече от година. Замалко не беше избран за председател на КЗК, но сам се отказа. И все със заявка за сериозна и дългосрочна политика. Вината обаче не е негова, а на този, който мести пешките.