//ПОДКРЕПЯН ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ МОДЕЛ Как работи „мекият фашизъм“ на Орбан
ЗЗа чуждите туристи Унгария е като всяка друга модерна европейска държава. Но истинското й лице не е красивата архитектура на Будапеща.
През осемте си години на власт министър-председателят Виктор Орбан разруши основите на унгарската демокрация и я замени с авторитарен режим, който упражнява циничното тълкуване на закона като оръжие. Страната се управлява по правила, които на хартия изглеждат разумни, но всъщност служат за подкопаване на основни демократични свободи.
Изборите формално са свободни, но не са честни. Правителството контролира медиите до такава степен, че на опозицията да не й се чува гласът. По време на избори партията на Орбан - "Фидес", се "бори" срещу фалшиви опозиционни формации, които разсейват и маргинализират гласовете против нея. През април т.г., когато "Фидес" заздрави властта си, печелейки за пореден път парламентарните избори, международните наблюдатели заключиха, че на опозицията на практика не й е даден справедлив шанс.
Безспирната пропаганда от държавните медии, както и от частните медийни империи на съюзниците на Орбан, демонизира бежанците като екзистенциална заплаха за унгарското общество и утвърждава режима в Будапеща като единствения защитник на страната. Тази несъществуваща на практика криза служи за легитимиране на авторитаризма на "Фидес" и като претекст за разправа с противниците му.
Наречете го "мек фашизъм": политическа система, която има за цел да премахне несъгласието с нея и да установи контрол върху всеки основен аспект на обществено-политическия живот на страната, без да се налага да прибягва до твърди мерки като забрана на изборите или изграждане на полицейска държава.
Унгарската икономика изглежда в добро състояние, но значителна част от компаниите са контролирани от приближени на Орбан. Бихте помислили, че офисите на успешни унгарски корпорации на хълма Буда излъчват усещане за сила.
Но тази, която посетих, се чувства не като на Уолстрийт, а като на място за отрезвяване. Един от основателите й,
поискал да не бъде разкриван, защото се страхува от отмъщение, обясни защо: режимът на Орбан току-що го е притиснал с подобна на мафиотските тактика, за да завладее контрола върху компанията. Основателят й наскоро получил телефонно обаждане от държавен служител, който бил "чул", че компанията се продава. "Не сме планирали продажба", обясни той. Но правителството я иска, за да получи пряк достъп до финансиране от ЕС.
Всеки, който е запознат с условията, при които бизнесът в Унгария работи, знае, че телефонният разговор е имплицитна заплаха, каза бизнесменът. Вариантите пред него били или да продаде компанията си, изоставяйки нещо, в което е влагал усилия години наред, или да гледа безпомощно, докато правителството го задуши с акции на данъчните и други служби. "Всеки, който има конфликт с някое от момчетата на Орбан, ще получи данъчна проверка в продължение на много седмици. Ние не бяхме принудени да продаваме, просто нямаше да печелим", обясни той.
В крайна сметка бизнесменът продал компанията си на голямо държавно предприятие, след което преместил семейството си другаде в Европа и извън обхвата на "Фидес". "Това място (Унгария - бел. авт.) е за затваряне. Децата ми ще са най-добре в истинска и свободна европейска държава."
Този вид корупция е определящ елемент на мекия фашизъм в Унгария. Орбан и "Фидес" превърнаха държавната власт в ефективен инструмент и за политически, и за икономически контрол.
Икономическите политики на държавата са умело проектирани както за обогатяване на съюзниците на Орбан, така и за неутрализиране на потенциалните заплахи за властта. "Фидес" внимателно наблюдава бизнес общностите в Унгария, защото те са хората, които могат да финансират антиправителствен бунт, и наказва тези, които смята за потенциално сериозни заплахи. Малко богати унгарци са склонни да рискуват, като опонират на Орбан. Без достъп до независим източник на финансиране е трудно да се основе достатъчно влиятелна политическа сила, която да оспори хегемонията на "Фидес".
В действителност корупцията е тол- кова систематична и разпространена, че водещи унгарски и международни експерти определят режима на Орбан като "клептокрация", т.е. правителство, което краде от своите граждани, за да обогатява своите лидери. Един от найдобрите начини да разберете как работи това е да погледнете как правителството сключва договори. Повечето либерални демокрации имат отворени и прозрачни процедури за търгове и разпределяне на грантове. Но в Унгария е по-различно.
Статистически анализ, изготвен от Центъра за изследване на корупцията в Будапеща, разглежда над 126 000 договора, сключени от правителствата на Орбан от 2010 до 2016 г. По-конкретно е проверявано дали договорите с компании на четирима хипербогати унгарци - настоящи или бивши съюзници на премиера, се различават от договорите с другите унгарски фирми, които нямат тези политически връзки.
Изводите са еднозначни. Договорите с четиримата бенефициенти са в непропорционално по-голямо съотношение спрямо останалите по броя на процедурите без състезание и обема на даваните от правителството средства от ЕС.
Един от четиримата - Лоренц Месарош, е приятел на Орбан от детинство и към 2009 г. като газов техник не е особено богат човек. Но в последвалите години под управлението на Орбан благодарение на договорите с правителството успява да изгради бизнес империя. През 2017 г. е осмият най-богат човек в Унгария със състояние, оценявано на над 390 млн. долара.
Поучителна е историята с друг представител на групата - Лайош Шимичка, която илюстрира какво се случва с унгарските олигарси, ако се скарат с премиера. Той е съквартирант на Орбан от университета и един от основателите на „Фидес", като и неговата медийна и строителна империя до голяма степен е създадена с приходите от рекламни договори с правителството и спечелени обществени поръчки.
В едно интервю през 2015 г. обаче Шимичка нарича Орбан с обидна дума. Скоро държавните пари секват и той пада от 6-ото си място по богатство на 21-во през 2017 г. Огромната му империя се срива и през юли т.г. Шимичка обяви, че планира да продаде остатъците от нея на един от партньорите си.
Урокът е ясен: никой - от обикновените бизнесмени до олигарсите като Шимичка - не може да оцелее без благоволението на Орбан.
Медиите станаха основна мишена на "Федес", когато завзе властта през 2010 г. Правителството използва цялата мощ на държавата, за да окаже натиск върху частните медийни корпорации да ги продадат на държавата или на произведените от нея олигарси. Тактиките включват от лишаване от рекламни договори през селективно блокиране на сливания, които биха позволили развитие на изданията, до наказателно облагане на приходите от реклами. Към 2017 г. 90% от всички медии в Унгария, включително регионалните, са собственост на държавата или на съюзници на "Фидес".
Сам по себе си никой отделно взет метод, прилаган от Орбан, не може да разруши унгарската демокрация. Но комбинирани и прилагани едновременно, те ефективно манипулират политическата система, за да дадат на "Фидес" непреодолими предимства.
Европейските лидери едва наскоро се събудиха за заплахата, която Унгария представлява. Във вторник Европейският парламент гласува да обяви правителството на Орбан за "системна заплаха за върховенството на закона". Но това вероятно е твърде малко и твърде късно: Орбан укрепи властта си, а опозицията е твърде слаба и разделена, за да е сериозно предизвикателство за режима му в обозримо бъдеще.
Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, ако един безскрупулен популист, подкрепян от голяма партия, е оставен да управлява безконтролно.
Никой - от обикновените бизнесмени до унгарските олигарси - не може да оцелее без благоволението на Орбан. Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист, подкрепян от голяма партия, е оставен да управлява безконтролно.