Този филм е заснет с част от вашите данъци

P Филмовата индустрия почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата. Засега се мисли за фонд с бюджет от около 10-15 млн. лв. годишно. P България остана единствената в региона без преференция за този сектор, но е страната с едн

ППочти десетилетие след като за първи път заговори за финансови субсидии, филмовата индустрия в страната е на път да ги получи.

В първия епизод от новия сезон част от продуцентската гилдия се срещна с представители на правителството и засега сценарият е с хепиенд - властта е слушала много повнимателно аргументите им. А те, накратко, са вече познатите: България не успява да привлече достатъчно инвестиции в този сектор, т.е. тук не се снимат много чужди продукции, тъй като няма схема за държавна подкрепа, подобно на повечето държави в ЕС. Факт е, че в региона данъкоплатците гледат същия сериал: наскоро подобна помощ за чуждите филмови продукции беше въведена в съседна Румъния, преди няколко дни Гърция увеличи своята и на практика страната ни остана единствената в региона без преференция.

А принципният дефект на подобни стимули е, че те изкривяват пазара в нечия полза – обикновено за този, който умее да играе по-добре с държавата. И ако днес тя отстъпи част от парите на да- нъкоплатците на филмовата индустрия, утре с право ще си поискат и останалите инвеститори от всякакви сектори.

Среща между три оставки

В разгара на политическата криза около катастрофата край Своге и в деня, в който от правителството бяха отстранени трима ключови министри, премиерът Бойко Борисов намери време да се срещне с Асоциацията на филмовите и телевизионни продуценти (АФТП) и с изпълнителния директор на „Ню

имидж България“Ярив Лернер.

Продуцентите за пореден път са поставили въпроса за увеличаване на подкрепата за български продукции и за въвеждане на финансов стимул за чуждите - възстановяване на част от разходите при снимки в България (т нар. tax или cash rebate, виж карето).

“От близо осем години водим разговори с различни правителства за въвеждане на финансови стимули за киното, но за първи път при срещата ни отпреди няколко дни видяхме разбиране от страна на премиера, министъра на финансите и съответно културния министър, които бяха част от тази среща”, казва Евтим Милошев, председател на АФТП и управител на продуцентска компания „Дрийм тийм“(“Откраднат живот”, “Столичани в повече”, “Комиците” и др.). Той добавя, че заради липсата на този финансов стимул “чужденците не идват в България, а предпочитат Гърция, Македония, Сърбия, Румъния и т.н. и от това губи пазарът”.

Малко по-обран е Ярив Лернер: “По време на срещата не се постигна конкретна договореност”, твърди той и добавя, че премиерът е слушал внимателно и е насрочил друга

среща по същия въпрос, но без конкретна дата.

Май ще се получи

Това не е първият опит за прокарване на преференцията. През 2012 г. дори беше предложен законопроект, който предвиждаше български и чуждестранни кинокомпании да получават данъчен кредит до 30% от всичките си разходи, платени на български физически и юридически лица. По същото време правителственият пресцентър разпространяваше през ден снимки на Бойко Борисов с различни холивудски легенди, дошли в България.

Сега дори и без прегръдката на Робърт де Ниро властта вече е решила в полза на продуцентите. Според източник от правителството в момента управляващите проучват румънския модел за подпомагане на индустрията. Той предвижда предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за филмовите продуценти в размер на до 35% от допустимите разходи за създаването на филми на територията на страната. Сред условията там са поне 20% от бюджета на целия проект да се изразходва в Румъния, а част от получената помощ да се реинвестира в страната.

Филмите минават и през тест дали влизат в категорията “културен продукт”. Румънското правителство обяви, че създава специален срочен фонд (от 2018 до 2020 г.) с бюджет

от 150 млн. евро и годишен лимит от 50 млн. евро.

Според източника на “Капитал” българският фонд ще е много по-малък – с бюджет от около 10-15 млн. лв., т.е. толкова, колкото държавата отделя и за Националния филмов център за подпомагане на българското филмопроизводство.

Преференция vs нисък данък

През последните години Европа е запленена от блясъка на червения килим: повече от 20 страни от ЕС са въвели схеми за подпомагане на киноинвестициите – от Франция, през Белгия до Естония и Чехия. А след като в клуба на кинолюбителите влезе и Румъния, България се оказва един ствената на Балканите и една от малкото в Европа, която не предлага този вид държавен стимул.

“Отличителна характеристика на България в сравнителен анализ с останалите страни, които въвеждат финансови стимули, е данъчната система тук – единна ставка от 10% за облагане на доходите на граждани и печалбите на фирми, въведена именно с цел да се насърчат инвестициите”, казва д-р Диана Андреева-Попйорданова, преподавател в УНСС. Тя допълва, че въвеждането на tax rebate би трябвало да се приложи според спецификата на данъчната ни система. А България е в топ три на държавите в ЕС, които изземват чрез облагане на труда, капитала и потреблението сравнително малка част от БВП – 29% за 2016 г. по оценки на еврокомисията.

За кой е

Постоянно работещите в страната чужди продуцентски компании са няколко, като ключов играч на пазара е „Ню имидж България“- част от американската Nu Image Inc., която приватизира киноцентъра в Бояна през 2005 г. Компанията развива различни кинодейности, за които отговарят няколко свързани дружества - от продуциране и снимане на собствени филми, през услуги за външни кинои телевизионни продукции и предоставяне на сцени, техника и т.н. За всичките фирми под шапката на „Ню Бояна филм“работят около 450 души, а приходите на групата за миналата година са 52 млн. лв.

“Освен заетостта, която създава филмовата индустрия, има още над 100 компании в България, чийто бизнес е свързан с работата по филмите - от хотели до транспорт и производство”, обяснява Ярив Лернер и допълва, че миналата година в Бояна са снимани Angel Has Fallen и Hellboy с общ разход в страната от 23 млн. долара. Тази година се правят Outpost, Rambo и Takedown с общ разход в България от 18 млн. долара.

Отделно от това в студията на Бояна се извършват услуги за чужди филмови продукции от цял свят за около 10-20 млн. долара годишно.

През последните няколко години българските продуценти, и по-специално телевизионни-

те, успяха да се еманципират с работа по разнообразни проекти за телевизиите, макар и като подизпълнители. Междувременно една част от тях кандидатстваха по европейски проекти и това им даде възможност да инвестират в собствено техническо оборудване, създадоха и собствени екипи. В резултат на това имат запитвания да работят за чужди продукции, които ги търсят за съвместна работа в България. Сега те се надяват, чрез въвеждането на финансов стимул за чуждестранни продукции, снимани в България, да се увеличи работата им, а така и приходите на управляваните от тях компании.

Междувременно двете големи частни телевизии, които осигуряват основна част от бизнеса на българските продуценти, се продават, а „Ню имидж България” пролетта започна преговори за покупка на 50% от вестникарския бизнес на депутата Делян Пеевски.

По думите на Лернер „по тази сделка има малък прогрес“. И макар евентуалната покупка да се представя като отделен сюжет, повдига въпроса дали чуваемостта от страна на властта отчасти не се дължи и на продавача.