Вкусът се възпитава
P Местата за крафт бира - барове и специализирани магазинчета, се множат и вече излизат и извън София. P Проблеми пред развитието са по-високата цена и консервативните потребители.
ББългарската публика се срещна с крафт бирата за пръв път преди 6-7 години благодарение на шепа ентусиасти.
Образованието и заниманията им в миналото са най-различни - от реклама през културология и икономика до електроинженерство. Общото между тях е, че са се запознали с крафт бирата в чужбина и вдъхновени от културата и качествата й, започват да внасят брандове, опитвайки да създадат пазар
и у нас - с онлайн продажби, дистрибуция, магазин или бар. А най-често с всичко едновременно. Трудностите, разбира се, са големи, а сред тях като стена се издига малкият, неплатежоспособен и най-вече - консервативен, пазар.
В началото бе... нищото “В началото беше изключително трудно. Kолеги в бранша откровено ни се смееха, че предлагаме някакви странни бири за по 5 лв.”, разказва Любомир Чонос. През 2012 г. той и
съпругата му Антония отварят първия крафт бирен бар в София - Kanaal. В същата година живеещият в България холандец Карел Рьоел създава първия български крафт бранд “Бял щърк”. Tогава крафт бирата е новост дори за собствениците на бара, а за клиентите - нещо непонятно. Както отбелязва Любомир, България не е традиционен пазар за бира, тук се гледа грозде и се правят вино и ракия, а бирената култура е създадена от големите индустриални пивоварни.
Приблизително по същото време се появява и първата платформа за оналйн продажба на крафт бира - „100 бири“, чийто собственик Ростислав Бакалов в следващите години я развива и с магазин, дистрибуция и бар – Vitamin B. „Тогава просто нямаше нищо. Беше тотално ново и провокира интерес, започна да се раздвижва пазарът”, разказва той, но бързо се поправя: “Всъщност то нямаше такъв... започна да се създава пазарът.”
Известно време миниатюрната ниша на крафт бирата остава затворена в София, докато в последните две-три години смелост да отворят барчета или магазинчета събират и ентусиасти в Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Русе. Когато Калоян Коев и Антон Пенчев например откриват магазинче за крафт бири в Бургас, това е нещо напълно непознато в града. С почти нулеви очаквания, двамата с изненада наблюдават как бързо се заформя група фенове - очевидно градът е “жаден” за нещо различно и интересно. Това им дава увереност в края на 2016 г. да отворят Papa beer - магазин и бар дегустационна. А впоследствие да направят и собствен бранд бира – Beer Bastards, както и да отворят втори магазин. > 44
Повече от магазин, повече от бар
Често хибриди между бар и магазин, местата за продажба на крафт бира са и места за социализация на миниатюрното крафт бирено общество в България. В тях може да срещнете „посветени“да обсъждат качествата на бирата в най-големи детайли, новопокръстени фенове нетърпеливо да експериментират с нови вкусове, но и плахи скептици, привлечени от разнообразието на рафтовете.
Собствениците пък са не просто бармани и продавачи – част от работата им е да помагат на новите клиенти да преодолеят предразсъдъците си, а също и да задържат интереса на останалите - с разнообразие от бири, нови брандове, тематични дегустации, гостуващи производители и т.н.
В тази ниша комуникацията и знанията са ключови. “Преди да купят, повечето хора искат да се консултират, някой да ги ориентира, за да намерят каквото харесват”, споделя Мартин Евстатиев, който заедно с Денислав Иринков е собственик на един от новите барове и магазини в София - Crafter. Те започват с внос и с онлайн магазин - Brewforia, но бързо разбират, че трябва да отворят
физически обект. В по-развитите пазари онлайн поръчките и дори абонаментите за доставки са често срещани. В България обаче, за да продаваш крафт бира, е нужна много работа от първо лице с хората, разказване и убеждаване.
Скъпа бира в консервативна държава Една от основните пречки е високата цена на крафт бирата спрямо средните доходи - 3-5 лв. за български и над 5 за вносни марки. Това, както и значително по-малката й трайност, е и ключов фактор да не ги виждаме по-масово по заведенията.
Предразсъдъците и консерватизмът на потребителите обаче са още по-сериозен проблем. Мартин от Brewforiа, които промотират брандовете си в няколко магазина на верига супермаркети, споделя, че мнозинството не желае дори да опита безплатните проби - дали от тотална липса на любопитство или от някакво притеснение. Осмелилите се пък понякога намират бирата за странна и различна, поне в началото. Но интерес към нея се развива лесно. „В началото има недоверие, но след първата чаша и няколко минути разговор хората се ентусиазират и започва да опитват различни
бири“, казват Калоян и Антон от Papa Beer.
Ростислав Бакалов от “100 бири” е забелязал, че българският потребител разчита много на препоръка от познат - “иначе е много трудно да убедиш по-консервативните, че тази бира е по-хубава”, казва той. “Много се притесняват дали нещото, което опитат, ще отговори на вкуса им”, казва и Любомир Чонос.
Рецепта за оцеляване
Въпреки че в последната година има известно оживление и поне в големите градове започнаха да се появяват все повече местенца за крафт бира, не всички успяват. Освен известна финансова инвестиция - за помещение и стока, инвестиции са нужни и в знания – да се следят текущите трендове, да се посещават международни фестивали и т.н. Локацията също е много важна – колкото по-близо до туристическите места и централните части на големите градове, толкова по-добре.
Според Ростислав Бакалов част от предприемачите грешат, търсейки бърза печалба, и се хвърлят в новата модерна ниша без нужните знания. За последната година поне няколко магазинчета в София затвориха. Същата съдба има и “Пристанището” - единственото магазинче за крафт бира в Шумен. “Шумен просто не е готов”, споделя собственикът Радослав Славов. В началото самият той е изненадан от огромния интерес, но постепенно той стихва.
Наред с друго някои български пивоварни започнаха да си пробиват път във веригите, с които малките магазинчета не могат да се съревновават ценово.
Но представителите на пазара са оптимисти. В момента крафт бирата е в огромен подем в Европа, а това се усеща и в България. „Пазарът тук тепърва ще расте. Ние от седем години работим за популяризиране на крафт бирата, в последните 2-3 и други се занимават с това, но все още повечето хора не са опитвали, не са чували или едва сега се запознават с нея. България е доста зад Западна Европа, а те пък са по-назад от САЩ. Така че предстои да виждаме и нови малки пивоварни и хора, които искат да влязат в този бизнес“, смята Любомир Чонос. Общите очаквания са, че след 5 години и вкусовете, и предлагането ще са много различни, а трендът ще се пренесе и към по-малките населени места.
По темите работиха и Мара Георгиева и Константин Николов